Archive for юли, 2018

моите ученици – 1976/1977

Набор 1976/77 година(децата са отдве различни години(защото тогава излезе наредба да тръгнат 6 годишни на училище и се застъпиха със 7 годишните), когато бяха мои ученици. Снимките са от Пионерският сбор за даване име на отряд . Патрон им стана генера-полковник Захари Захариев(https://bg.wikipedia.org/…/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D…) , който присъства на събитието.

docu0013

docu0014

docu0015

docu0016

docu0017

docu0018

docu0019

docu0020

docu0021

Няма коментари

‎Nadeto Radeva‎ до Представяне „Градът – стихове“ на Светланда Рашкова

‎Nadeto Radeva‎ до Представяне „Градът – стихове“ на Светланда Рашкова

ГРАДЪТ – СТИХОВЕ –
ДИНАМИЧНИЯТ ОБРАЗ НА ГРАДА В ПОЕТИЧНИ ОТРАЖЕНИЯ

Първото стихотворение от стихосбирката „Градът – стихове” на Светланда Рашкова носи заглавието на самата книга – „Градът” и мястото му в началото на лиричната сбирка го определя като програмно за цялата книга. Сякаш авторката още с първата си творба желае да заяви темата на своята книга, да фокусира погледа на читателя именно върху този образ, наречен „Градът” /с главна буква „Г”/ – не кой да е град, а именно този, от който е вдъхновена и инициирана да напише въпросните стихотворения. В стихосбирката те са 35 на брой и действително всички те носят по своеобразен начин образа на града, пречупен през призмата на различни настроения, изобразен подобно на художник с отдени детайли или просто драснати щрихи. Прочети цялата публикация »

Няма коментари

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАМО

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАМО

Мъничка перла-година поредна,
наниза във своя гердан.
Наниза със нея и мъка и болка,
любов и тъга.
Децата ти вече са дядо и баба,
родители- твоите внуци,
а ти си прабаба
на принц и принцеси.
Щастлива бъди!

08.07.2018г(9,57ч)
Светланда

Няма коментари

ЗДРАВЕЙ ЮЛИ!

ЗДРАВЕЙ ЮЛИ!

Че тъжен днес си Юли знаем,
събратът твой, душата си изплака.
За нещо Юни бе сърдит,
не можеше да те дочака
и бурни дъждове изпрати.
Илия, светецът гръмовержец
недоволен беше.
Май злото повечко е днес,
че Еньовите, Вили-Самовили
не смогнаха да го стопят.
Светите братя Павелчо и Петър
ридаха два дни ред по ред.
Със слънчева усмивка
изплува твоят първи ден,
макар че мрачен стана после,
но виждам, че тъгата ти
ще се стопи щом се
прегърнеш със морето
и палавите му вълни.
Кресливи чайки
мъката ще ти прогонят
и ще потъне в длъбините тя.
Щурците ще запеят
във житните поля.
Нощта пък ще те сгуши
в прегръдка ласкава
със хиляди слънца-звезди.
В светулчената люлка
Луна ще те приспи.

01.07.2018г(10,38ч)
Светланда

Няма коментари