Категория История

историческата истина за легендарната битка на Шипка и паметникът, който я увековечава

А сега вижте каква е историческата истина за легендарната битка на Шипка и паметникът, който я увековечава:
В отбраната на прохода участват 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, в които служат полтавчани; 4-та стрелкова бригада, съставена от селяни от Херсонска област, която по време на боевете получава неофициално наименование „Желязна“; 53-ти Волински, 54-ти Мински, 55-ти Подилски и 56-ти Житомирски полк на 14-та дивизия, състоящи се от селяни и граждани от Харкивска, Полтавска, Киевска и Херсонска област. В отбраната на Шипка са и легендарните и героични пет български опълченски дружини, както и няколко други малки военни части под общото командване на ген. Николай Столетов.
Само на 9 август 1877 г. войниците от украинския 35-ти Брянски пехотен полк начело с полковник С. И. Липински, заедно с българските опълченци, отблъскват цели десет атаки на предвожданата от Сюлейман паша войска. На 11 август, вече нямайки патрони, именно украинците от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк участват заедно с българските опълченци в превърналото се след това в легенда хвърляне на камъни срещу настъпващия противник, пише историкът Стефан Дечев.
В резултат от развитията около Източната криза още през 1876 г. руският цар Александър ІІ издава указ за мобилизация на войските от украинските военни окръзи – Киевски, Харкивски и Одески. В техния състав, почти изцяло, влизат местни хора, с украински произход. Основно от жители на Полтавска и Харкивска губернии са комплективани 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотен полк.
От мобилизираните от Киевски, Одески и Харкивски военни окръзи се обновява и 48-ми Одески пехотен полк. В град Катеринослав, както и в целия тамошен окръг се настаняват и се попълват съответно 133-ти Симферополски, 134-ти Феодосийски и 136-ти Таганрозки пехотен полк. Тук са още и 7-ми Олвиополски улански, 7-ми Кинбурзки драгунски полк, 9-ти Бузки улански полк. Хиляди украинци служат също в 53-ти Волински, 54-ти Мински, 129-ти Бесарабски, 130-ти Херсонски, 131-ти Тирасполски и редица други полкове.
Военните подразделения от територията на Украйна се включват още в началото в бойните действия и дават скъпи жертви. При овладяването на Свищов редица от действащите лица са украинци – Г. И. Барабащенко, К. М. Крайови, С. Г. Авдин, Т. П. Наточий от Валкивски окръг на Харкивска губерния, Д. О. Марчук от Старокостянтинивски окръг на Житомирска губерния, М. И. Голотанов от Тирасполски окръг на Херсонска област, К. В. Грубин от град Григоропол, от същата губерния, както и редица други.
Полкове, формирани основно от населението на украинските губернии се прославят и в други битки. На 4 юли 1877 г. 20-ти Галицки пехотен полк взима участие в боевете за Никопол. Под Ловеч на 22 август 1877 г. храбро се сражават и загиват много войници родом от украинските губернии, които служат в 9-ти и 10-ти стрелкови батальони, в 130-ти Херсонски пехотен полк и др.
И в битките за Елена, в района на Котел и на други места героизъм проявяват войните на 15-ти Нарвски хусарски полк начело със сина на А.С. Пушкин – А.А. Пушкин. Сред войниците е и племенникът на руския писател от украински произход Микола (Николай) Гогол от село Яновшчина (сега Гоголеве) в Полтавска област – М. В. Биков, награден за храброст със златно оръжие.
В знаменателните сражения за Плевен, както и в последвалата обсада на града също воюват украински дивизии. Сред тях са 31-ва пехотна, състояща се от харкивяни, 33-та – съставена от от катеринославци, херсонци, таврийци, а също така 1-ва бригада на 9-та пехотна дивизия, състояща се от полтавчани.
Много от войните родом от украинските губернии загиват по време на трите щурма. Само Молоросийсият полк губи в тази битка 620 души. Отбелязват се тук и 4-ти Харкивски и 9-ти Бузки улански полкове, 17-ти Архангелогородски, 117-ти Ярославски и други полкове, в редиците на които воюват войници от Полтавска, Киевска, Харкивска, Херсонска и други губернии.
Не можем да не споменем и украинците-генерали Федир Федорович Радецки (1820-1890) и Михайло Иванович Драгомиров (1830-1905), които редом с генералите М. Д. Скобелев и И.В. Гурко се смятат за главните герои в тази война. Самият М.И. Драгомиров много години след войната е начело на Киевския военен окръг. Той е убеден украинец и поддържа тесни връзки с украинските дейци от „Стара Громада“.
Това е от мен! А на вас ви остава само да споделяте тази историческа истина, за да се противопоставим на кремълските подлоги в България, които отново сеят омраза, разделение и фалшификации на историята ни – уж в името на същата тази история. Поне това направете, ако не можете друго – разпространете истината. Само три кликвания с мишката са необходими, нищо повече.
Маргарит Иванов

Прочети цялата публикация »

Няма коментари

ЗАЩО РУСИЯ НЕ ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1833Г.?

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711:ag&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

ЗАЩО РУСИЯ НЕ ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1833Г.?

Десетилетия наред в българската историография доминират манипулации и лъжите на тема руско-турските войни през XVIII – XIX век и отражението им върху съдбата на българския народ.
Тук особено пагубна е ролята на историците русофили, които паралелно с насаждане на робския статут, поведение и дори манталитет на българите, умишлено и целенасочено тровят българското национално достойнство с мита за освободителната мисия на Русия на Балканите.
От десетилетия те следват една и съща схема на обяснение на тези важни събития. Прочети цялата публикация »

Няма коментари

ANKA

Asiya Hyusni
1 час ·
„През 1928 жените в България са имали едно единствено задължение – да чакат мъжете си у дома, докато смирено бродират, готвят или кърпят някой стар чифт чорапи.
През 1928 в България едно момиче с непокорна коса и малък белег над лявата вежда съвсем само напуска малкото градче Карлово, в което е родено, но не за да иде до близката Соколица. Анка Василева Ламбрева се превръща в първата българка околосветски пътешественик, първата, летяла с аероплан над Ламанша, и първата, която показва на всички останали момичета по света, че душата е най-красива единствено в полет.
От Карлово до Нова Зеландия през Истанбул
В Пиперковия карловски род Бог е изсипал пръстената си паница с благословии по необичаен начин. В тая къща винаги се ражда многобройна челяд, но немотията никога не напуска прага ѝ. През 1895, като едно от петте деца, тук проплаква и малката Анка. Въпреки незавидната бедност и трудните условия в погледа на Анка от малка блести някаква различност. Малкото момиче с непокорна коса и леки трапчинки в края на устните има изявен интерес към учението и твърде често задава въпроси, които удивяват със своята точност и зрялост. Първа забелязва това нейната баба, която с тих шепот не спира да ѝ повтаря една единствена фраза: „С вирната глава все напред да вървиш. Назад да не се обръщаш и никога да не се връщаш“. Този шепот се превръща в мантра за бъдещата покорителка на южните морета и случайно или не – нейната баба става орисница на необичайния ѝ път. Едва завършила трети прогимназиален клас, Анка продължава образованието си в Пловдив, след което работи като наемна учителка в Карловско. Следва София, където учи медицина, а по-късно заминава за Цариград, за да продължи образованието си на медицинска сестра в Американския колеж. Именно там през 1922 съдбата решава да хвърли високо своята монета. Анка Ламбрева на едно от нощните си дежурства в болницата край Босфора, в която работи, спасява живота на болния от двустранна бронхопневмония англичанин – господин Тейкън. Благодетелят не забравя протегнатата му ръка и след пет години открива своята спасителка, като ѝ праща еднопосочен билет за град Дънидин, Нова Зеландия, с молба да се грижи за болната му дъщеря. Така през март 1928 нашето момиче с гордо вдигната глава, както я е учила нейната баба, заминава за другия край на света, а съдбата доволно се усмихва, защото предстои един наистина грандиозен живот.
Вождът, Дан Колов и нейният персийски принц.
За да стигне до Нова Зеландия, Анка пътува 3 месеца, като преминава през Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Пристигнала вече в Дънидин, тя не остава просто в ролята си на медицинска сестра. След кратко пътуване до Таити Ламбрева прекарва няколко месеца сред маорите от племето тюканрънги. Този свят ѝ се струва толкова невероятен, че тя детайлно описва странните им ритуали, гейзерите, бликащи около къщите им, и факта, че племето са човекоядци. По време на престоя ѝ се сближава с 85-годишния тогава Мита Таупопоки – вожда на тюканрънгите, и с едни от най-изумителните красавици по тези земи тогава – Тиароа и Сузана. Освен пътешествията Анка запознава обществеността в Оукланд, Уелингтън, Дънидин и други големи градове на острова с историята на България. Тя организира кръжоци по шиене на български шевици, а статии под наслов Непознатата България с нейния подпис се появяват във всички големи новозеландски вестници. През 1929 Ламбрева решава да се върне в България, но не както биха го направили всички останали. Тя е тръгнала от едната страна на земното кълбо, но решава да се върне от другата. При завръщането си преминава през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, с кораб се отправя за Лос Анджелис, Ванкувър, Торонто и Ниагарския водопад. Преминава Канада от запад на изток, достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. Прелита със самолет Ламанша като пътник, ставайки първата жена в света, някога правила това. Следват Париж, от който с влак заминава за Германия, а оттам параход по Дунав я отвежда през зимата на 1930 до Видин. Ако си мислите, че историята свършва дотук, съдбата отново ще ви се усмихне и ще ви помоли да си помислите пак. Анка Ламбрева, която говори свободно 7 езика, кара мотоциклет с лекотата, която язди кон и основава болници навсякъде по света, където пътува – предприема второ околосветско пътешествие. За три години тя обикаля 42 страни, като не пропуска да се появи на поредната битка в Париж на самия Дан Колов. Там в типичния ѝ неподражаем стил излиза на ринга облечена в българска носия, поднасяйки му букет ароматни рози с пожелание за успех и още легендарни победи. Втората световна война я заварва в Иран, където категорично отказва на самия външен министър да се откаже от българското си поданство, за което решение е заточена в концлагера Мио-Мие в Ливан. Ужасният живот в лагера я подтиква да убеди главния комендант да се основе болница, в която тя и доброволци започват да се грижат за ранените. Именно в нея Анка се запознава с бъдещия си съпруг – младия персиец Райян Ахмад Дин, когото не само излекува от тежките рани, но и на когото категорично подарява сърцето си.
Полет завинаги
Двамата с Райян са освободени от лагера през 1943, а при завръщането им в Иран нейният персийски принц ѝ подарява 3 села в знак на безрезервна почит. Двамата осиновяват син, когото наричат Килмарс, и не спират да пътуват. От 1957 до 1964 посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи и Самоа. Анка Василева Ламбрева се завръща в България през 1970 след смъртта на своя съпруг, а очите си затваря завинаги в родното Карлово на 18 февруари 1976, почти навършила 81 години. Тя кръщава една от книгите си Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета, като думите ѝ остават завинаги в сърцата на всички, които са я срещали по пътя: „Видях света и се връщам в България с още повече любов. България – когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд“. Ние пък сме сигурни, че светът с уважение сваля старата си шапка и прави нисък реверанс към един грандиозен живот. Този на царицата от Карлово. Царицата на Южните морета.“

Няма коментари

Континентите на Древните Българи!

Линкът, към статията! https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11581-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8/?fbclid=IwAR3qVL99z7Xs9quW6XPwqNx864uww4q3r0vt3b9IjDj2sgdh9k-4UnigL-s

Континентите на Древните Българи!

Публикувано от Aliya · 3 януари 2015

Моят Новогодишен подарък за всички Вас, мои скъпи Интернет приятели!

Древните български имена на Континентите

Поредното доказателство за това, че някога, в праисторическо време човечеството е било един народ и е говорело един език – българския, най-древния език на земята, https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/,

можем да открием и в красноречивите имена на земните континенти.

Древните българи са били добри пътешественици и мореплаватели и са познавали отлично континентите, върху всеки един от които откриваме древнобългарските следи:

– добре развита иригационна система и земеделие, животновъдство;

– мегалитни конструкции: пирамиди, прекрасни каменни градове, каменни гробници и саркофази (Саркофаг е древната българска дума саркопаг / СъРаКопа-г, да закопаеш в земята с Бога Ра, да изпратиш към Бога Ра мъртвеца), статуи с вълшебни свойства – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11131-каменната-цивилизация-на-древните-българи-дол/;

– занаяти и металургични умения, споделящи общите белези на вкуса към прекрасното, подобните шевици, цветове и обичаи – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11444-несебър-несъбаряният-град-на-древните-българи3/;

– добре развита народна медицина, наричана първоначално Айирведа, Татуиране, Йога, Билкарство – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11266-древният-български-народ-–-основоположникът-н/;

– добре развита астрология, създаване на първия календар Древнобългарския, от който са възникнали всички останали календари на човечеството – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-древните-българи-първите-заселници-на-контине/;

– общ език – българския и неговата писменост – в началото руническа, наричана Куна, Пожаревац (жарене на скалите), по-късно Йероглифна, Санскрит и така нат. – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11377-древнобългарските-следи-в-северна-африка/;

– Обща духовност – признаване на Божествения произход на човека от Създателя Бог Ра / Бра / Пра, Бога Отец на Древните българи. Почитане и на Бога Син като вътрешна същност на всеки един човек в лицето на Бог Себази (Бога на Вътрешната същност), олицетворен също така и от Слънцето, наричано Бог Ален, Румен, Сурва, БалАз и др. Почитане и на Великото женско начало в Природата в лицето на Троицата Бог Отец Ра, Бог Син СебАзи / БаАлен и Богинята майка на Природата и Плодородието Ма/Девата/Карата. – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/. Прочети цялата публикация »

Няма коментари

Българите – Родоначалници на Траките

За подробности и снимки, копирайте този линк, за да прочетете оригиналната статия.

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11585-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5/?fbclid=IwAR3FaxTtu7MKM-8deqEBb7CwTx8vwmzra9kWw7JA_Acvmrt4dZj1iUcN8d8

Българите – Родоначалници на Траките
Aliya
Публикувано от Aliya · 13 януари 2015
7989 прегледа

Според моето виждане българският народ е първоначалният народ на Земята. Той е имал няколко преселения около света, като първото е според Библията преселението на Каин и неговото потомство. Заедно с Каин на света се поражда човекът на греха – братоубиеца, този, който е забравил Закона за Любовта на Бога. Защото Бог е Любов!

Постепенно условията на Земята са се изменили драстично и са се появили по-дребните и по-хитрите хора (Битката на хитрия и непочтен Давид с Великана Голия/т е повратната точка). – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11305-богосъздаденият-народ/

Българите са първите хора на Земята, хората на Духа и при всичките си разселвания около света са разнасяли със себе си своята Древнобългарска духовност § Българския си език. Ето защо всички древни народи на света имат една и съща духовност и са говорели един и същи език / Българския. Тези първи хора са били по-различни от съвременния човек – телата им са били по-големи, както и по-големи са били всички растения и животни на планетата ни. Освен, че са били гиганти, българите са наричали себе си и ОРа / Ри (хората на Бог Ра), ГъРи (Гъ – от Земята Ге взети и Ри – на Ра Бога принадлежащи). Гарите са били хора на Духа и Интуицията повече, отколкото на ума и логиката. – http://aliya.blog.bg/history/2014/05/14/proizhod-na-nazvaniiata-bylgari-i-ariici.1264947
Прочети цялата публикация »

Няма коментари

Представяне на книгата ми „Пиперково-извор на живот“ в с.Пиперково

На 11.10.2018 г в залата на НЧ“П Славейков“, се проведе среща, на която Светланда Рашкова представи книгата си за с. Пиперково. Присъстваха представители от всички читалища в Общината, както и г-жа Боянова, гл. експерт образование и култура.

43684225_756806934672404_5308095303113506816_n

43716557_756806808005750_4084360688422617088_n Прочети цялата публикация »

Няма коментари

пиперково

Piperkovo book_A5_web

Няма коментари

ИСТОРИЯ НА с.ПАВЕЛ

iztorya_selo_pavel

Няма коментари

Русе и бирата

Русе и бирата- http://www.ruseonline.info/smf/otoaeto/e-koa-ea/390/?wap2
В последно време чрез многобройни реклами упорито се внушава твърдението, че „Каменица” е първата бира на България- създадена през 1881 год.
Това обаче, не отговаря на истината. Общоизвестно е, че първата пивоварна фабрика на България е „Света Петка”, създадена още през 1876 год. И това е неоспорим факт, защото веднага след Освобождението временната управа на Русчук прави равносметка на наследството останало от османската епоха. И като най- значимите „предприятия” са упоменати: депото за ремонт на локомотиви и вагони „Тракцията” ( сега ЛВЗ), Мелницата на Капитан Яни ( пострадала силно при бомбардировките по време на войната) и Пивоварната фабрика „Света Петка”. Тя е била построена в близост до пещерата „Св. Петка” в която е имало скална църква „Св. Петка” и е наречена на нея. Интересното е, че пещерата е използвана за отлежаване на бирата при постоянна температура. При строителството на дъговия мост през 60- те години пещерата е затрупана. Прочети цялата публикация »

Няма коментари

МОЯТ 60 ти ЮБИЛЕЙ

ЮБИЛЕЙ – 60 години

И таз година Юбилей!
Да плаче ли човек
или пък да се смей?
Шестица пълна
и колело до ней…
Е, няма дума,
няма спор, шейсет(60)
чудесен е отбор.
Дели се той на две(2), на три(3),
че и на десетката (10) дори.
6х10
3х20
2х30
и както искаш го прави,
но знай, очакват те
прекрасни дни.
6 пъти ти по 10 си учил,
3 пъти поумнявал си по 20,
2 пъти пък по 30 помъдрял.
В Живота – нашето школо,
видял си и добро, и зло.
И влюбвал си се
и си плакал,
голямата любов си чакал .
А тя била до теб
и ката ден
играете на жмичка:
ти търсиш нея,
после тебе тя,
боричкате се
с ежедневните неща.

Светланда Йорданова Рашкова

И ето мойта равносметка: техник в Радио сервиз; учител по физика и математика; шивач и дизайнер; радиолюбител ( LZ2SJR ); художник ; поет и писател; общественик и нумеролог.13 стихосбирки( над 800 стихове); участие 3-4 алманаха и няколко електронни издания; 2 книги с проза ( Пиперково- извор на живот /краеведческа/; НАСЛАГВАНЕ – статии; доклади от патриотични семинари; есета).
DSC_0001707 Прочети цялата публикация »

Няма коментари