САМОТНИЦИ

Самотниците са човеци

не знаещи що е любов,

неможещи самите да обичат,

очакват тях

да люби някой друг.

Казват, че обичат

свободата,

затуй били те все сами…

Но точно в туй им е

бедата

и всичко в тях

крещи…

Крещи изпълнено

с копнеж сърцето

и блъска лудо

в непогалената гръд.

Крещи душата

окована във

изнемогващата плът.

Нега обвива

дух и тяло

в очакване за сласт

и всичко в тях

е онемяло

от болка и от страст.

Застинал крясък

в огледало

зениците таят

и чувстват – времето

е спряло…

Не!

Вижте!

То не е умряло

и може да се завърти.

Да хукне сякаш полудяло,

щури работи да сътвори.

Самотнико,

дари прегръдка,

топлината нейна усети.

Стопли сърцето

със усмивка,

та слънцето да заблести.

01.10.2014

Светланда Йорданова Рашкова