Българите,Християнството и Моралът


 

 

БЪЛГАРИТЕ, ХРИСТИЯНСТВОТО И МОРАЛА

 

Светланда Йорданова Рашкова

 

В последно време много взе да се говори за Нравствена катастрофа на българското общество и за разруха на обществения морал. Но струва ми се, че рядко се говори за истината по този проблем. В съзвучие със съвременните наши управляващи, учените ни започнаха да твърдят, че причините за това са едва ли не влиянието на циганите. В стремежа си да се харесат те или забравят или не искат да си спомнят, коя е истинската причина за това, а именно 50 години комунизъм.

Аз имам едно свое твърдение – Комунистите направиха това, което и турците не си позволиха по време на робството: ЗАБРАНИХА РЕЛИГИЯТА.

Религията (от латreligio — свещено задължение, благоговение) е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система.

Защо действията на Комунистите се явяват престъпление спрямо Българския народ?

Да направя малко анализ на тези си думи.Ето какво пише в книгата си “ Пътя на България” Димътър Съселов : – Когато българите приели Христовата вяра, те не трябвало да изменят тогавашните си схващания, а само да ги доразвият. Между чистото, възвишено Христово учение и българските схващания не е имало непреодолими противоречия. Но с покръстването дошла в България и византийската църква, която, само по име християнска, не е имала нищо общо с Христовото учение. Тя идвала със своето устройство, със своите изостанали езически схващания, със свой негоден календар и с тъпото си невежество. И тя веднага искала да замени със самохвалната си назадничавост прекрасните български схващания.

Будни и внимателни, българите веднага разбрали голямата разлика между чистата Христова вяра и нечестивите домогвания на езическата по схващания, устройство и обичаи църква и възразили пред своя кавхан ювиги, че с това им дава “недобър” закон. От този момент църквата започнала своето кърваво гонение срещу основните български схващания и всичко, което произхождало от тях. Това преследване, понякога с по-други и по-меки средства, не е преставало и до сега.

Въпреки жестоките гонения българите успели да прикрият повечето от своите обичаи – въплъщение на основните им схващания – зад църковните празници. Така те успели да прикрият и основите на своето времечислене.По случайност началото на българската година – най-късият ден – съвпадало по онова време с деня на СВ. Игнатий. Българската дума – неизвестна за сега, била преведена на славянобългарски с Идинак и под вида Идинажден – Игнажден най-важният средищен ден, най-големият български празник бил прикрит зад деня на този скромен светия. Но тъй като той не е могъл да прикрие тържествените обичаи, свързани с този най-голям празник, те били отложени с няколко дни по-късно за навечерието и деня на Рождество Христово, които получили българските си имена – Малка коледа и Голяма Коледа.

124 дни по-късно, точно в началото на петия български месец,  се случил денят на Св. Георги. Зад празника на този римски военачалник бил прикрит вторият средищен ден на българското времечисление. Сега нямало пост, с който царквата да оправдае жертвоприношенията и тържествата за събора. Така денят на този римски войскар и обикновен църковен светия станал по-тачен и по-голям за българите и от Великден – Възкресение Христово.

Много по-трудно се оказало намирането на подходящ ден за третия редовен годишен събор. Съборът на този средищен ден бил многолюден, с преброявания, военен преглед и следван от голям лов, а понякога и бойни походи. Той нямало как, като Идинак, да бъде прикрит зад някой незначителен светия, като тържествата бъдат отложени за някой близък по-голям празник. Никой от църковните празници не бил подходящ. Нито Секновене, нито Св. Богородица, нито Кръстов ден. Може би само 1 септември – византийската и църковната Нова година, би бил подходящ, но тъкмо този ден българите най-малко биха приели за прикритие на своя свещен ден. И все пак не е изключено, тъкмо той да е бил използван по времето на кхан Борис при твърде намалена тържественост и без ловните и военни упражнения, които са били отменени. Изглежда, че кхан Расате, който, както е известно, се заел да възстанови българското устройство, войска и обичаи, се е опитал да възстанови на точния му ден и третия редовен събор с всичките му обичаи и твърде вероятно е тъкмо това да е дало повод да бъде свален и убит. Третият средищен ден останал, макар и за да не дразни със своите тържества по празници, недопускащи веселби и пиршества, да бил установен в доста по-късен ден. И до сега той се празнува от народа с “царствено” жертвоприношение под името Господнья църква.

Колко големи трудности е имал самият кхан Борис в старанието си да запази поне основите на българското устройство и разбирания, се вижда доста ясно от отговорите на папа Николай. Наистина папа Николай не разбирал в същината им запитванията на кхан Борис, както се вижда от обърканите и неуверените отговори, но все пак в отговорите му са отразени в известна степен вярно Борисовите питания. Всички те целят да се изтъкне, че българските схващания и обичаи не са в противоречие с Христовото учение. Дори онези въпроси, които изглеждат от чисто вероизповедно естество и като че ли се отнасят само да “истинско и съвършено християнство, което да няма нито петно, нито бръчка”, се отнасят не до Христовото учение, а до онези “ църковни и светски закони”, противни на българските разбирания и обичаи, които църквата налагала като “християнски”.

Между другото българите държали много на прикадяването. Пита се защо.

Преди всичко каденето било стар български обичай, както се вижда и от самите думи: кадя, кандило, кадилница, които са от чисто български, а не от славянски произход. Това било един от малкото обреди, но тъкмо защото били малко, българите така здраво държали на тях. Но освен това този обред бил свързан с основните им схващания и за това не само жертвата и въобще храната, но и всичко друго, което олицетворявало тези им схващания, бивало (и до сега е ) прикадявано.

Повечето днешни български обичай са израз и въплъщение на някогашните български схващания и разбирания и са останали още от тогава с почти нищожни промени. Повечето от тях са свързани с главните средищни дни на годината и в по-голямата си част са почти еднакви, тъй като чрез всички тях е била изразявана една и съща мисъл – почит към Върховното единство, към излъчените от него две основни начала, към петте основни вещества-начала и към произлезлите от тях, към Вселената – веществен и духовен свят. Но някои от тези обичаи не са свързани само с празнества, а и с всекидневния живот на човека.

Кхан-ю напускал всеки ден шатрата си рано сутрин, за да се поклони на слънчевия изгрев. До неотдавна – само 60-70 години, всеки непокварен българин, когато се случвало да е навън преди изгрев, “когато слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и благоговейно се покланял. Също така българинът всекидневно имайки случай  не е  пропускал да изрази почитта си към двете основни начала, към петте основни вещества и т.н. така, когато орачът заоре целина или угар, взима бучка пръст и я целува; на бъдни вечер се прикадява както пръст, така и вода, дърво, огън и желязо; показания, дадени с пръст в ръце, са имали по-голяма тежест, дори от клетва. Водата във всички обреди и обичаи заема едно от най-първите места, почитта към нея е дори по-голяма, отколкото към земята. При раждане, венчаване, погребение, както и при всички други случаи на всекидневния живот към водата – “цветна” или “мълчана” в “бял менец”, като извор, река, езеро или море – винаги е била засвидетелствана почит. Огънят, а заедно с него и огнището се ползват със също такава почит. Дървото, под вид на дъб(бъдник), явор(яворова чаша) или други, а най-вече дрян,(кривак, пръчка за поляз, сурвакница,клончета с пъпки и цветове и т.н.) и най-после чемшир е обект на особено преклонение.

Всички тези обичаи, за да бъдат запазени от преследванията и приспособени към изискванията на църквата, са били пръснати в множество празнични дни и от части видоизменени, но и така във всички случаи добре личи техният някогашен, предхристиянски български произход. В действителност това разпокъсване, макар и непричинено вече от гонения, продължава и до сега. Така с въвеждането на григориянския календар(не по-добър, само по-точен от юлианския) се появява още една “нова” Нова година с още една “Бъдни вечер”.

Истинската българска нова година – Идинак, в деня на зимното слънцестоене, не се празнува вече никъде. Но поне до преди стотина години тя е била единствената общопризната от целия ни народ Нова година.

Но самото Рождество не е могло да поеме и да прикрие всички коледни – идинакски обичаи. Коледните песни и шествия не могли да бъдат забранени, но очистващото поливане и сурвакането не позволявал дори и папа Николай. Те трябвало да бъдат отложени за друг ден – Водица.

Сега в коледните песни освен ритъмът им твърде малко нещо се е запазило от старинното им съдържание, което много пъти е трябвало да бъде променяно и приспособявано. Останали са само няколко думи и изрази – непреводими или трудно преводими на славянобългарски, които показват, че песните са български, старинни и че се отнасят до честването на Идинак – Коледа. Така всяка песен без изключение започва със “станинине” и “коладеле, мой коладе”, което се повтаря във всеки стих. Няма да изреждам сега всички достигнали до нас обичаи.

Но невежествените, а при това наплашени и озлобени византийски летописци никога не успели да разберат голямото българско духовно превъзходство. Не

могли да го разберат и западните летописци, както не могъл да го схване дори и папа Николай, макар смътно да го чувствал. Всички те се самоуспокоявали, като обявявали българския народ и неговия духовен ръст за варварски, прост и див.

Българите, със своите духовни достояния, по онова време далеч превъзхождали не само прословутия античен свят, не само съвременните им

Византия и Рим, но в някои отношения дори и днешните европейски схващания.

Схващането за Върховното единство с неговия непрестанен пулс и излъчване в две посоки на нови средища, произлизащият от това начален троен дележ и следващите го – петорен на земната повърхност, седморен в пространството и деветорен , включващ и понятието време, едва от скоро започва да става разбираем в Европа. За някогашния античен свят и наследилите го, но и силно изостанали византийци тези схващания биха били също така чужди, както за Аристотел, например, схващанията на Нютон. И ако българските схващания за числото биха били разбираеми за Питагоровите последователи, за изпадналите в дълбоко невежество византийци е било действително невъзможно да ги проумеят.

Българското превъзходство се е отнасяло не само до отделни духовни области, а , което е още по-важно, проявявало се е в цялото духовно развитие. Докъто духовното развитие на античния свят било основано върху различни несъгласуващи се и често противоречиви основни идеи, поради което и развитието не е могло да бъде единно, а е било разпокъсано и пълно с противоречия, българското, както и китайското, е било изградено върху една само основна, начална мисъл – Върховното единство с присъщия му непрестанен, излъчващ пулс, излъчващо последователно две основни начала, които във взаимодействието помежду си само се съгласуват и се допълват, но никога не се противопоставят и не си противоречат. От тази начална основна мисъл произтичат и началата на излъчващите средища, на троенето, което особено в българското духовно развитие неотстъпно съпровожда всяко по-нататъшно творчество, на средището както на земната повърхност, в пространството и времето, така и въобще в съждението(като гледна точка). И по-нататък произтичащите от тези начала следващи подразделения: петорно на земната повърхност, седморно в пространството и деветорно в съчетание между пространство и време; на въплъщение на основните начала в петте основни вещества – стихии; на значението на числото, като указател и изразител на скритата иначе от човешкия поглед същина на природата и Вселената. Така българските схващания са представлявали в развитието си стройно и напълно съгласувано във всяко отношение единство. Макар и само в това отношение те превъзхождат дори и съвременната наука(или по право науки), която въпреки невероятно големите си постижения в определени области и до сега не е успяла да си намери единна опора, нито да се освободи от многобройните си основни противоречия.

Същинското ДАО – Върховното единство, както видяхме, не включва в първичната си същина нищо от нравствено естество. Но като всичко в света, така и всяка нравственост може да произтича само от Върховното единство.Същността на Дао е свободна от всякакво нравствено съдържание. Както всичко, което човекът смята за добро, и всичко, което той намира, че е зло, произхожда еднакво от Върховното единство, така и всяка нравственост произхожда пак от него.

Много векове още преди раждането на Христос хунорите и българите, търсейки вероятно по-общо средище за нравствеността, дошли до понятието за Бога.Своя главен Бог те олицетворявали с небето и го наричали Тенгри-Небе.По всичко изглежда, че българите са уеднаквявали и приравнявали понятието Върховно единство с понятието Бог. Те останали непоколебими докрай в схващането си за един-единствен Бог. Така и в това отношение те били много по-близо от всички други, които приели християнството, до Христовото учение. Приемането на това учение не представлявало за българите някаква основна промяна в схващанията им, а само допълнение на собствените им нравствени схващания.То не противоречало почти на никой от основните им обичаи. Забраната за многоженството, забраната да се почитат умрелите преди покръстването родители и прадеди и почти всички други забрани, както и такива нелепи запрещения като забраната на къпането и измиването в празнични или предпразнични дни, не са се основавали на същинското Христово учение, а са църковни забрани.

Надали някой друг народ е бил така близо до християнството, пред ида го приеме, както българите, и никой друг не е бил в състояние така вярно да схване разликата между същината на Христовото учение и църковните езически наредби.

Възмущението на петдесет и двамата велики боили е било насочено, както това ясно се разбира от всички съобщения, не срещу Христовото учение, не срещу вярата, а срещу “недобрия закон” – не добър, защото еднакво противоречал както на българската нравственост, така и на самото Христово учение. И може би самият папа Николай, едва след като получил и проучил кхан-Борисовите запитвания, е схванал дълбокото противоречие между църковните уредби и възвишената Христова проповед. И в този случай българският духовен ръст е бил несъмнено по-висок.

По време на Турското робство, християнската религия не е била забранена, имало е само ограничения при строителството на църквите, да не са повече от 11-12 метра над земята, за това и църквата “Света Троица” (при операта) в град Русе е част под земята.Църковните служители са били водачите на българския народ . Притежавали са ерудиция, знания и са били опора на обикновенния човек. Аз имах щастието да познавам свещеник Павел Павлов, който беше служител в църквата “ Архангел Михаил “ в с. Пиперково. Той ме е кръщавал и като дете съм присъствала на разговори, които родителите ми са водили с него. Всички в селото го уважаваха и като започнеше да говори го слушаха с интерес. Гласът му имаше носово произношение и това придаваше мистична интонация на думите му. Благодарение на него в селото се правеха всички църковни празници и ритуали. Естественно, официално родителите ни не ходеха в църквата, защото беше забранено, но използваха техните родители(нашите баби и дядовци), за да съхраним (ние децата) българските традиции. Но аз съм от малкото щастливци от моето поколение, живели поне в детството си с истинските български традиции и морални норми.

В големите градове, а и в т.н. комунистически села, където бе наложен изцяло новият ред и морал, цяло щастие биваше, ако църквите оставаха непокътнати. Всички знаем, как за една нощ бе съборен уникалният за България и един  от двата на Балканския полуостров източноправославни храма с витражи – църквата “Всех  Светии” в Русе.

По празниците имаше дежурни учители и общественици, да следят, кой посещава храмовете и веднага биваше заклеймяван като човек с  религиозен и с антикомунистически морал.

Манастирите, са запазили българщината. Те са били убежище на всички знания, съхранявайки книжнината от векове, но през Социализма бе забранен достъпът до тези библиотеки и хранилища. Думите Бог и Религия, не съществуваха.

Партията с голямо П, беше на всякъде. Моралът, който налагаше, нямаше нищо общо с традициите на Българина и с неговите корени.

Създаде се новият социалистически морал – Колективът трябваше да бъде твоето семейство. Издигаха се лозунги всичко в името на човека, всичко за благото на човека, а същевременно имаше ясли и детски градини, дори и седмични. Целта беше, колкото се може по-малко децата да общуват с родителите си. Пример за подражание беше Павлик Морозов ( за не сведущите, това е дете, което предава дядо си в името на партията).

ДПО “ Септемврийче” ДКМС и БКП, бяха стъпалата за правене на кариера.

През 80 години, Управляващите издадоха закон за Повишаване на раждаемостта, като за всяко трето и следващо дете се даваха помощи и можеше да се вземе жилище с предимство. Циганите започнаха да раждат и да ги разселват в блокове. До тогава бяха само в цигански катуни и почти ги нямаше.

По същото време в  Образователната система се въведе Задължителното средно образование, вследствие на което обучението започна да девалвира. Двойката стана тройка, а повтарящи даден клас нямаше. Учениците започнаха да казват – “ Така или иначе трябва да ни изкарате до завършване на средно образование.”

На работещите в предприятията се плащаше малко и те почнаха да крадат каквото могат. В обществото навлезе терминът”часпром”, а за работната седмица се казваше “пет работни и два потни дни”, или “ходя на работа за да си почина”, защото за да се живее нормално с работната заплата, трябваше в събота и неделя да се произвеждат насъщни продукти по села и ранча.

Всеки казваше ” Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя”.

Казвам всичко това, защото голяма част от съвременните хора, не го знаят.

А медиите не разясняват тези неща. В момента в Общественото пространство се налага мнението, че всичко каквото се случва е плод на “Демокрацията” и годините на прехода, че българите се научили да крадат от циганите. Малко са хората, на които им е ясно, че това което се случва в момента в Държавата ни е заложено още през 80 години. Началото на Нравствената катастрофа на българското общество и разрухата на обществения морал е положено от Членовете на БКП. Тези верни на Партията хора от 1996 година се приобщиха, като членове в почти всички съвременни партии в България. Стойностните хора бяха изтикани в ъгъла и в момента на власт е пак хамелеона БКП. Мотото им е – “Каквото можем да вземем, да го вземем пък след нас и потоп.” В техният морал не влиза понятието – “Да оставя следа след себе си…” т.е. да направя нещо полезно за обществото, с което ще запиша името си в историята, така както са правили редица видни българи – примерно Димитър Ценов създава Стопанската академия в Свищов (Венец на трудовия и граждански подвиг на Димитър Апостолов Ценов е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов. На първи септември 1912 г. родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти. В завещанието четем: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“., братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват и завещават място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София.…. Софийския университет.

Давам точно тези примери ето защо : През Социализма управляващите решиха да сменят името на Стопанската академия в Свищов от “Димитър Ценов” на “Георги Димитров” и да присвоят дарението, но за тяхно огромно разочарование това не се получи. Парите са вложени в западна банка и в целта на сметката пише, че са за нуждите на Стопанска Академия “ Димитър Ценов” и не може да бъде прехвърлена за учебно заведение Георги Димитров. В нашето съвремие управляващите, които са креатив на Социалистическите и продукт на БКП, имайки опита всячески се опитват да унищожат най-голямото Висше учебно заведение в България – Софийския университет. Но както случаят със Стопанската академия в Свищов, няма как

да задържат парите от дарението на братя Георгиеви, ако закрият Университета, за това имат наглостта да спират държавните субсидии за него, да отнемат от материалната му собственност ( последно бе Ботаническата градина в Несебър). Да не говорим по места, колко ценни предприятия и културни учреждения отидоха за скраб и бяха разрушени с единствената цел- Власт имащите да приберат “едни пари” за себе си в момента.

Да обърнем внимание на Културната сфера в обществото – Чалга на всякъде и просташки манталитет. Друго не може да се очаква, защото това са разбиранията на управляващите. Имаме една много хубава поговорка “ От малко кълбенце, не можеш да оплетеш голяма дреха”!?

Четейки тези мои редове, всеки би могъл сам за себе си да направи извод, че проблемите с моралните ценности на Българина не са от сега, просто сега взеха да “бият на очи”, както се казва чисто по български.. И пак чисто по български едва когато сме на ръба на МОРАЛНАТА ПРОПАСТ  започваме да “бием камбаната”.

 

 

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Съсълов, Д.  Пътят на България, София, 2000
  2. Велев, Г. Българският народен календар,ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2000
  3. Танев, Т. Беседи за българските азбуки, ЕкоПринт , Софи,2003
  4. Петков, П. Българите, ТРУД , София, 2007
  5. Йорданова, С.Пиперково-извор на живот, ПРИМАКС, Русе 2008

 

  1. Няма коментари.

You must be logged in to post a comment.