ЖИВОТ


ЖИВОТ
Самотна лодка
се люлее…
Една изгубена душа.
Полюшва се и
тихо пее…
Звукът гальовно
се понася, прегръща
морските вълни,
издига се
до небесата,
люлее се
на слънчеви лъчи.
Немирен вятър
го понася, прегръща
снежни върхове.
Стопява той
ледът в сърцата
и мигом
ручеи на любовта
изригват – потоци буйни,
изпепелени чувства
прегръщат своята съдба.
Река от болка стават –
ту бурна и пенлива,
ту мрачна и свенлива,
ту тиха и спокойна
потъват във море
наречено живот!

Comments are closed.