КЪСНА ЕСЕН

Свалиха шарените дрехи,
дърветата в града.
Дъждът прогизна ги
и с черни вейки
стърчат сега.
На мокрия паваж
все още жълти багри,
листата разпилени,
привнасят ведър тон.
А тук таме
треви зелени,
опитват се
да ни развеселят.
Но сивото и черното,
другари днес са верни.
Небето е прегърнало
чернилката земя.
Дъждът вали едва, едва…
Потиснат, мрачен, тъжен,
събужда се града.

09.11.2016г(07.17ч)
Светланда