ПРИКАЗКА

Дървета две, растели

в живота – гъстата гора.

Любовно клоните

си вплели,

сремели се

към светлина.

Жестоки рани

си нанасят и

кършат клони

в свойто битие,

че бурите житейски

са огромни,

със ураганни ветрове.

Прегърнати и влюбени,

в ухание на

пролетен цъфтеж,

сланите зимно –пролетни

устискват и радват се

на слънчеви лъчи.

В разгара на

любовното си лято,

копнеят те за капка дъжд.

Стоически

градушките посрещат,

дестабилизирани от

ревността.

Но златна есен се задава

и виждат се във нова

светлина.

Обагрени от всичко

преживяно, сияят

в ярки цветове.

Жестоко и неистово,

със злобата голяма,

до голо ги обрулват

есенните ветрове.

Треперейки,

преплитат клони,

събират всеки

топъл слънчев лъч,

че в белоснежната

си красота,

с виелиците зимни

ще ги вледени

смъртта.

08.06.2015г  ( 08,20ч) Светланда