Най-сензационната находка в света е скрита в банков сейф във Варна. Вместо да се проучи и да привлича туристи, този феноменален артефакт стои потулен и забравен. Страхът от признаването му произтича от това, че този факт ще преобърне досегашните научни тези за произхода на световните цивилизации.

Открива я Петко Димитров на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Диаметър 40 см. Височина 10 см, отдолу е със седло. Става въпрос за много фина изработка. Много симетрична. Предполага се, че не е от глина, а от пясъчник.

Откритите писмени знаци върху нея са най-старата писменост, която е съществувала до потопа и се срещат в шумерската, египетската, индийската и гръцката писменост. Прочети цялата публикация »

Той е човекът, който може би за първи път в западната историография отделя подобаващо място на България в своя впечатляващ труд “Европа. История”. Той е един от малкото, които пишат без предубеждения за нашата страна. Прочети цялата публикация »

«Добре», «Зле» и «Грехе» в арийской традиции

Опубликовано: 28 февраля 2012

This post has already been read 734 times!

снимка: turnbacktogod.com

Отивайки в Сирия, от Националния исторически музей в Дамаск ме заведоха на изток в района на Майлюля, където живеят арамеите – пише изтъкнатата наша етнографка Сава Костова. – Казаха ми, че те говорят на езика, който се говорел по времето на Иисус Христос. Посетихме един много стар християнски манастир на едно възвишение, пуснаха грамофонна плоча с църковно песнопение по времето на Спасителя.

С голямо учудване аз възкликнах: „Та това е българска народна песен!” Отговори ми се, че много българи, които идват тук, казват същото. Нима още тогава, че и до днес българската народна песен от страната на Орфей е имала такава въздействена сила като най-съвършено изкуство и от песнопение за Христос, днес звучи в Космоса…”

Култовата фраза „Господ е българин!” може и да не е толкова безсмислена! Всъщност, за да добием малко повече самочувствие, може да си припомним един древен паметник, познат на науката като „Анонмен хронограф”, макар и известен само като късен превод от 334 година от много по-древен оригинал. Там са дадени 21 най-древни народи. Почти всички са изчезнали.

За българите там се пише, че произлизат от внука на Ной Зиези. И като сме казали „А” да продължим с „Б”: внимателен анализ на „Книга за Енох”, написана преди 4 500 години, ни праща още по-далече, като българското родословие се свързва чак с Матусал, дядото на Ной. Това го твърди не някой наш съвременник от жълто вестниче, а арабският летописец Ал-Масуди (893-956).

Арабите прочее са и те един от малкото останали и до днес народи от ония 21 в хронографа. Самият Матусал пък е син на легендарния Енох, който разкрива тайните на небесната механика посредством българския календар, признат в наши дни от ЮНЕСКО за най-съвършен за всички времена. Китайският календар е само негово несъвършено копие.

Та този български народ, тръгнал от Черноморието преди 8 хиляди години след катаклизма, наречен Големия потоп, в многовековната си сухопътна одисея е оставил следи от себе си като се започне от Месопотамия и се мине през Шумер и Акад, Индия и Китай, Сибир и Кавказ, Волга и Дон, докато се установи – както се отбелязва в една приписка в Манасиевата хроника – „при брадатия цар Константин”, където „при своите братя отвъд Дунава дойдоха хората на кан Аспарух”.

Няма две мнения, че този народ, наричан в различни времена различно: траки, мизи, македонци, мирмидонци (Троянската война), но и много често булгари (например в индийския епос „Махабхарата”), се е срещал на най-неочаквани места. И едно от тях е там, където Иисус Христос е проповядвал първото християнство.

Прието е при това кой знае защо безусловно, че народите, сред които е излагал учението си Иисус Христос, са юдейски и арабски. Това са земите в „Герасианската страна, която е срещу Галилея” (Лука, 8:26). Веднаж, точно в тази земя, при Христос и учениците му идва човек, мъчен от бесове, името на които бил легион и го моли да го излекува. Сега да обърнем внимание на следния абзац: „А там имаше голямо стадо свине, което пасеше из гората…” (Лука, 8:32).

Всеки знае, че юдеи и араби, откакто светуват, не отглеждат и не консумират свинско месо! Наличието на голямо стадо свине в „Герасианската страна, която е срещу Галилея” говори недвусмислено за наличие на трайно установен по тия места друг етнос. И този етнос не може да бъде друг, освен български.

Наши учени в последните две десетилетия са дали достатъчно доказателства за неговите митарства. Ние ще се спрем обаче на друг аргумент. Откакто българите са на този свят, свинята трайно присъства в живота им. При това тя е не само храна, но и обредно животно. В деня Идинак (превърнал се след приемането на християнството в Рожденство Христово, популярно като Коледа, б. а.) канът или старейшината на селището или рода в този ден коли свиня в чест на Върховното божество. Този обичай остава жив и след приемането на християнството.

Има и други доказателства, че по земите, в които е проповядвал Иисус, са живели и българи. Например, че там се използва слънчев, а не лунен календар, както е при юдеи и араби, вън от „Герасианската страна срещу Галилея”. Дори погребалните обичаи по тия места се различават рязко от традиционните за юдеите и арабите и са точно копие на тия на българския етнос.

www.Desant.Net