Категория Изкуство

Разказ за трапезата на семейство Павлови, чийто член бях и аз, преди да стана Рашкова.

Тези редове посвещавам на баба си Божана. Жената, която е отгледала 7 деца(две свои и 5 на брата на дядо ми, защото жена му умира млада). Нейните кулинарни умения не бих могла да достигна. Беше родена през 1898 година. Бях 4 годишна, когато отидохме да живеем при нея в с. Пиперково. Къщата се ползваше за хотел и беше с голям коридор, в двете му страни с по две стаи. Дядо и баба живееха в сграда наречена пищник( названието сигурно идваше от пеща в нея). Първото помещение в този пищник, беше кухнята на баба. В традиционната българска кухня в тези години има огнище с оджак ( триножник, под който се пали огън, а отгоре се слага съдът за готвене). Обикновено това огнище е на земята, но в бабината кухня имаше иззидан плот на височината на съвремените кухненски плотове, а до него по ниско имаше иззидан диван, за почивка на домакинята.Върху плота беше оджака, а зад него входа за пеща. Тази пещ топлеше другите две стай ( спалнята и будоара на баба) .

Спомените ми от това време не са много ясни, но е останал невероятният вкус на захарно цвекло опечено в жарта.

Старата къща и пищника, бяха съборени през 1963година и построена нова къща, в която вече баба имаше готварска печка на дърва и въглища, а лятото се ползваше електрически котлон.

Разказът ми за трапезата в нашето семейство и в делник и в празник, ще започна с пролетният сезон. Това е т.н. слаб период от към кулинарни изкушения. Зимнината и запасите от месо са на привършване, а новата продукция е в зародиш. Прочети цялата публикация »

УЧИЛИЩНА РАПСОДИЯ

Природата е в унисон

с децата!

Дори и слънцето

не се показва.

Къде изчезна светлината?

Духовността,

къде изчезна?

Напред науката е слънце,

в душете вече

тя не грей.

Школото неин храм не е!

Изкуствено пресилен

празник, по-скоро

суета на глупостта.

Душите – пусти са,

сърцата – празни.

Искрици няма,

пламък да разпалят,

та буен огън – мисъл,

да гори.

Плаче, тя – Природата,

за своите чада,

изгубили желание

и страст.

Дъжд ще вали,

дано покълнат

семената,

оставени от нашите

деди.

Вплетените в бабини

шевици – любов и знания

ни озарят и грейнат

детските зеници

изпълнени със светлина.

15.09.2023 / 8,40ч/

Светланда

Художествена галерия – Русе представя изложбата „Щастливото творчество“ на италианския художник Микеле Кармеллино. На откриването присъства самият автор. Изложбата ще бъде отворена за посещения до 15 август.
„Микеле Кармеллино: един италиански художник в Русе и на Дунава“

От хилядолетия насам движението на хората, на художниците; обмяната на идеи и на гениални произведения, на творчество, са правило за Европа: от Запад на Изток и обратно. Така ще e в бъдеще. Така е и днес: за това свидетелстват присъствието в България, в Русе, на италианския художник Микеле Кармеллино и на неговите произведения, реализирани тук, между Дунава и околните равнини, неговите наблюдения и накрая самата изложба, представена в залите на Русенската Художествена Галерия. Изложбата документира това, както и връзката, която Художникът иска да установи с пейзажната и обкръжаващата го реалност, културна и човешка, в която се е потопил от много седмици. Клонките и камъните, събрани от земята, хляба, опитван всеки ден, салфетката, използувана по време на храна, тъканите, предметите, внушенията, изображенията и цветовете, “откраднати” от ежедневието на един човек (- художник ), който идва от далеч и живее близо до другите хора и до “голямата река”. Всичко тoва Кармеллино връща на Русе, на тези, които идват да видят изложбатa. Работата му като художник е в състояние да посочи невидимата красота, която ни заобикаля и тази, която живее в паметта на митовете: от Кастор и Полидевк до Дунав, ковачница на историята и културата на Европа.

Дом 35 кв. м

Безспорно в центъра на внимание бяха изпълненията на русенеца Светлин Русев, концертмайстор на оркестъра на радио „Канал Франс Интернационал“, но по подобаващ начин, с продължителни бурни аплодисменти бяха възнаградени и останалите участници в програмата – Нели Андреева – солист на ансамбъл „Филип Кутев“, гъдуларят Георги Андреев и малкият гайдар Петър Бодуров, както и изпълненията на оркестъра на Русенската филхармония под ръководството на Максим Ешкенази. Прочети цялата публикация »

Британец Птолемей Элрингтон (Ptolemy Elrington) занимается тем, что собирает по свалкам и обочинам колпаки на колёса, которые превращает вот в такие интересные скульптуры.

Если бы все выкинутые по ненадобности вещи могли говорить, они бы с удовольствием рассказали, как счастливы, что обрели вторую жизнь и могут снова радовать нас своим присутствием. Впрочем, если посмотреть на изящную стрекозу, собранную из прутьев старой магазинной тележки, или величавого орла из колпаков автомобильных колес, все и так становится ясно. Зря мы выбрасываем столько ненужно-нужных вещей! Кстати, в английском городке Брайтон это давно поняли и усердно помогают местному кудеснику Птолемею Элрингтону (Ptolemy Elrington) создавать из любых металлических и пластиковых отходов настоящие шедевры искусства. Прочети цялата публикация »

След толкова години ми се отдаде възможност да отида на представление на Русенският балет(разочарованието ме караше да не посещавам постановките). Балета “Дон Кихот”  се поставя за пръв път в Русе. Заслугата е на Веса Тонова, новият директор на балетната трупа на Държавна Опера –Русе .

В главните роли на премиерата на балета “Дон Кихот” гостуват Виторио Галоро ( Италия) и Ариане Лафита Гонзавез ( Куба). Прочети цялата публикация »

http://www.youtube.com/watch?v=PN-w_CxpDmg&feature=player_embedded#!

http://vbox7.com/play:08e9e9c7