Рила е прекрасна и през лятото!!! Не мога да разбера, защо битува усещането, че на планина трябва да се ходи само зимата!?!
Изкарах прекрасна почивка юни месец на Боровец.
Пистите са избуяли ливади, изпълнени с цветя. Тревата е топла и галеща, по нея също маже да се пързаляш. Стаята ни гледаше към една от пистите и сутрин слънцето ни будеше с първите си лъчи.
Но тази почивка ще бъде запомненеа с две ситуации. Едната е поход до двореца Враня, а другата изкачване на Маркуджиците.
По принцип аз и семейството ми обичаме сами да ходим сред природата и решихме да посветим един ден на двореца Враня. Екипирахме се подходящо, разпитахме за маршрута и поехме. Горският път не беше асфалтов, но широк и приятен. Дърветата ставаха все по-големи и по-високи, а дневната светлина се превръщаше в сумрак. Движехме се в гора Тилилейска, както се казва в приказките. Нямаше хора, чуваха се само шумавете на гората. Започнада става страшничко и естественно дъщеря ми взе да се озърта и ослушва. В един момент ревна и докъто не започнахме да се връщаме не се успокои.
Не стигнали до крайната цел се прибрахме и разказахме на бармана от кръчмичката , в която се хранехме, каква сме я свършили. Узнавайки до къде сме стигнали, той възкликна укорително- Защо не продължихте? След завоя щяхте да бъдете в двореца!
Така и си останахме само с разказите за двореца Враня.
Не губейки ентусиазъм, внасям настроение, като заявявам, че на следващият ден ще отидем на връх Мусала.
Утрото ни посрещна усмихнато и денят щеше да бъде прекрасен.
Преливайки от щастие, защото аз обичам природата, повеждам челядтта към лифта. Кабинката потегля, изкачвайки планината. Дървета и урви остават под нас и втози момент ме обзема ужас. Установявам, че ме е страх да съм тази голяма люлка – къбинковият лифт. За проклетия взе, че стря точно па средата на пътя за 10-15 минути. Любимите ми хора усетили страхът ми нарочно разлюляваха кабинката. Най-после смена Маркуджиците. Денят е слънчев, Мусала се вижда, но мойте хора не желаят да превземат върха,. Аз пък търся начин да избегна лифта. Е, в края на крайщата те надделяха и треперейки, но решена да се преборя със страха се качих отново в лифта. Отправих последен взор към Мусала. Лятото бе и при него, само като шапка, снегът се белееше на върхът му.
Светланда Йорданова Рашкова
