Разказ за трапезата на семейство Павлови, чийто член бях и аз, преди да стана Рашкова.


Разказ за трапезата на семейство Павлови, чийто член бях и аз, преди да стана Рашкова.

Тези редове посвещавам на баба си Божана. Жената, която е отгледала 7 деца(две свои и 5 на брата на дядо ми, защото жена му умира млада). Нейните кулинарни умения не бих могла да достигна. Беше родена през 1898 година. Бях 4 годишна, когато отидохме да живеем при нея в с. Пиперково. Къщата се ползваше за хотел и беше с голям коридор, в двете му страни с по две стаи. Дядо и баба живееха в сграда наречена пищник( названието сигурно идваше от пеща в нея). Първото помещение в този пищник, беше кухнята на баба. В традиционната българска кухня в тези години има огнище с оджак ( триножник, под който се пали огън, а отгоре се слага съдът за готвене). Обикновено това огнище е на земята, но в бабината кухня имаше иззидан плот на височината на съвремените кухненски плотове, а до него по ниско имаше иззидан диван, за почивка на домакинята.Върху плота беше оджака, а зад него входа за пеща. Тази пещ топлеше другите две стай ( спалнята и будоара на баба) .

Спомените ми от това време не са много ясни, но е останал невероятният вкус на захарно цвекло опечено в жарта.

Старата къща и пищника, бяха съборени през 1963година и построена нова къща, в която вече баба имаше готварска печка на дърва и въглища, а лятото се ползваше електрически котлон.

Разказът ми за трапезата в нашето семейство и в делник и в празник, ще започна с пролетният сезон. Това е т.н. слаб период от към кулинарни изкушения. Зимнината и запасите от месо са на привършване, а новата продукция е в зародиш.

На трапезата баба слагаше обикновено постни ястия: ориз с маслини, каша със сирене и червен пипер, яйца с бял сос, копривена манджа, лопушена чорба или яхния; понякога боб или леща. В селският магазин веднъж седмично, а по-късно и два пъти в седмицата, доставяха колбаси : варена наденица, хамбурски, телешки, камчия и шпеков салам. Количествата биваха ограничени и баща ми успяваше да купи по-нещо за да има към постните манджи. Фурната обаче беше срещу нас и макар и с купони може да се каже, че всеки ден имахме топъл хляб, а той със шарена сол или сиренце е разкошен.

Пернатите животинки : патки, пуйки, юрдечки започваха да снасят яйца, които баба събираше за да ги насади после и да се излюпи поколение. Кокошите яйца освен за пиленца се събираха в кошници за Великден. Баба боядисваше много яйца, за да има за раздаване и достатъчно за нас децата. Тя нали е отгледала 7 деца и те вече имаха свои деца, внуците й от малки до големи бяха над 15. Всеки си беше в къщите, които дядо им построи, но нашата беше на центъра и не оставаше без посетители всеки ден.

Горката баба Божана, когато й писнеше от въпроса – Какво има за ядене? – ни отвръщаше – Хляб и зъби!

А понякога казваше – Камъци да ядете!

Та за Великден и трябваха много яйца, особено след случката, когато брат ми изпоначупи всички боядисани яйца. Той беше малък, но достатъчно голям, за да излиза навън и да се чука с другите деца, но беше алергичен към яйцата и му казвахме да не ги яде, а да ги връща и да си взема друго за чукане. Баба боядисваше по една голяма кошница с яйца, но когато отишла да вземе, че да раздаде на комшийките, установила, че всичките са счупени. Следващите години вече боядисваше по две кошници яйца, една за брат ми и една, която закачаше на високо на гредата в мазата, където малкият ми брат неможеше да я стигне.

За Великден правеше козунаци, като за раздаване правеше малки и кръгли с дупка по средата, където слагаше червено яйце.

На 1 май дядо колеше агне, а майка и татко събираха приятелите си, да отбележат денят в който са започнали съвместният си живот, сватбата им е била после на 6 януари и понеже тогава има много празници, като семеен празник честваха 1 май.

Е на Гергьов ден, дядо пак колеше агне ( гледаше 20 овце), връзваше ми люлка на старата круша и ме залюляваше с червено яйце.

Баба насаждаше пернатите животинки за нова реколта и докъто не се излюпят пиленца, патенца, пуйки, юрдечки нищо не колеше. Дядо обаче от време на време прегазваше с колелото на магарешката каручка някоя кокошка и баба ще не ще приготвяше вкусотия.

Плодните дръвчета цъфтяха и прецъфтяваха и се хващахме за зеленото. Манджа със зелени сливи, пресни картофки( още дребнички) и добавка сиренце, череши, репички, зелена салатка, зелен лук и чесън, зазряващи плодове и зеленчуци.

Лятото е сезонът на пържените неща и аламинутите. Пържени картофи, тиквички, патладжан, чушки, яйца и естествено мекици . Всевъзможни омлети, панирани зеленчуци, пиперки с яйца и сирене. Бързите летни манджи – миш-маш, печени чушки или пържен патладжан с доматен сос, таратор или таратор от шушан, домати с хляб и сирене, сурова чушка пълна със сирене и т.н. Плодове, малини, ягоди, кайсии, круши, сливи, ябълки. Започваше приготвянето на първите сладка от ягоди и малини, ако реколтата е богата правеха се и компоти от тях. Баща ми правеше ликоьори за дамите. Селскостопанската дейност се увеличаваше и братовчедите ми биваха оставени през деня при баба, докъто родителите им са на полето. Събирахме се 4-5 деца най-малко на ден. Имаше разправии за играчки и разни други детски пакости, с който баба трябваше да се справя освен с другите си задължения. Всичко това привършваше, когато започваше лятната детска градина. Два месеца(юли и август) училището се превръщаше в целодневна детска градина. Част от учебните стай ставаха спални помещения, в които се поставяха легла ( две дървени кръстачки се свързваха по средата , а отгоре се слагаше рамка от оградна мрежа и черга на няколко ката за дюшек). Всяко дете си носеше чаршафи, възглавница и завивка от къщи. Детски учители имаше само в предучилищна възраст и за това в лятната детска градина се назначаваха от другите учители, които са във ваканция. Назначаваха се жени от селото за готвачки и лелки. Децата получаваха закуска, обяд и следобедна закуска.

Родителите ми бяха начални учители и през лятото имаха различни задължения. Баща ми биваше обикновенно зает с летните лагери, които се спонсорираха от ТКЗС. В Габровският балкан до село Жълтеш имаше разкошна местност с голяма поляна и сгради, като бараки, но тухлени, в които се помещаваха спалните, а друга сграда с навес беше кухнята и столовата. Седмица преди да се настанят децата персоналът на лагера заедно с майстори дърводелци, отиваха да подготвят обстановката. Занасяха се необходимите хранителни продукти и винаги имаше поне 10 тина овце, които явно ползваха после в кухнята. Спалните принадлежности се носеха от всяко дете. Лагерът беше на две смени, като всяка смяна траеше по две седмици. Беше местен пионерски лагер, в който почиваха деца от с.Пиперково и от с. Караманово. Превозно средство до лагера беше камион с пейки и покривало, ако вали дъжд. За готвачки се взимаха жени от селото. Храната беше приготвяна на место. Закуска с чай с филия с масло и сладко , юфка, макарони, попара със сирене или филия с масло и сирене,; обяд с първо ,второ и трето; следобедна закуска и вечеря( основно ядене и десерт). Лелките готвачки приготвяха обичайна храна : кюфтета, мусака, боб, леща, пълнени чушки, зеле, чорба, таратор, баници, мекици и други такива. Плодове имаше в изобилие: ябълки, круши, сливи, кайсии, праскови, дини, пъпеши, т.е. сезонни плодове.

Лятото е сезон, в който, както казваше баба – Лесно се живее! Като назреят плодовете и зеленчуците се започваше приготвянето на зимнината . Консервираха се домати, чушки, краставички, чушлета, гювечи, компоти, сладка и лютеници. Баба сушеше и плодове и зеленчуци на слънце, после ги прибираше в тензухени торбички. Дини и пъпеши имаше в изобилие, а баща ми гледаше пчели и вадехме мед. Ходеше за риба на река Янтра, която е на близо и на дерето, което е още по-близо до село и идваше от язовира в Павел. Лятото на село рядко носеха риба, а татко като наловеше пълна кофа раздаваше на комшиите и братовчедите. Част от нея сушеше, а баба отделяше най-големите риби и го караше да ги изсуши по специален начин, за да има за Никулден.През село минава централният път Русе-Свищов, а ние сме на тази улица и лятото като минават камионите с реколтата от жито, слънчоглед, цвекло по шосето се изсипваше част от нея. Колкото и малко да е, но баба смиташе каквото свари за животинките, ама ние пък си вземахме слънчоглед и цвекло и я карахме да ни ги пече. Печеното цвекло е много хубаво, е в печката не ставаше така, както в жарта на саджека, ама пак беше хубаво.

Лятото незабелязано преминаваше в сезона на събиране на реколтата . Есента започваше със зрелите круши и сладкото грозде. Царевицата зазряваше и новият деликатес беше печена царевица на жар или варена. Лятната детска градина и летните лагери свършваха, започваше училище и усилена подготовка за зимата. Правят се различни трушии, събират се сливи за варене на ракия, гроздобера започва с отбор, това е първото зряло и най- хубаво грозде. Реже се на свисла и се закача на тавана под покрива, нарежда се на вестници по пода на тавана и така има грозде чак до Нова година. В същинският гроздобер, се бере всичкото грозде , мачка се за вино. Баба прави от ширата прекрасен крем, който омитахме много бързо. Имаше и друго лакомство – локум – орехови ядки се нанизват на конец и се потапят в този гроздов крем, след което се закача да съхне. От сините сливи, баба правеше сладко от цели плодове с орехова ядка вътре.

Понеже в стопонството на баба и дядо имаше в големи количества, патки, пуйки, юрдечки овце , есента започваше работа и месокомбината – подред се колеха част от тях и се затварят в буркани ( все още хладилниците бяха малки, а фризери нямаше).

Градината със зеленчуците се разваляше и последните плодове се насипваха в малко каче, където се правеше пипереницата. Ракията се наливаше в стъклена дамаджана, а виното в дървено буре, което дядо цяло лято мие със специални препарати и го оставя да съхне на слънце, затяга му обръчите при брат си Николай, който правеше качета, бъчви, бурета и живееше отсреща на нашата улица.

Друго събитие, като гроздобера е брането на царевицата. Трябва за зимата и животните да бъдат подсигурени с храна, затова дядо сееше по няколко декара царевица. След гроздето се прибираше и тя. Всички се включвахме в брането на царевичните кочани, които дядо складираше на хазлата, под покрива на сайванта. А сайванта е селскостопанска сграда, която има високо празно помещение, където са се прибирали селскостопанските машини( по мое време запазена беше само вършачката), а дядо беше направил там помещение за прасетата( гледаше по две прасета) прибираше зимата овцете( лятото са на кошарата при другите овце от селото). В зимника, затворено помещение като стая бяха кокошките, които имаха ниши в стената, за да снасят яйца. Там се прибираха и всички пернати животинки( патки, пуйки, юрдечки) през зимата. Лятото имаше заградена с мрежа част от селскостопанския двор около черницата, която служеше за приютяване на пуйките, качвайки се по специална стълба., а за патките и юрдечките имаше лакан ( каменно корито пълно с вода). В зимника се приютяваше магарето и кюмюрът, за печките през зимата.

Летните и есенните празници, се отбелязваха някак си междудругото. Баба ще запали свещичка на триптиха си от икони, ще раздадае на комшийките и това е. Когато е за “бог да прости” или на задушница, правеше малки прусурки( питки) върху които слагаше варено жито и свещичка. Никулден се отбелязваше празнично. Баба правеше ориз в тава, върху който слагаше специално изсушената през лятото риба. В годините, когато вече за този празник носеха прясна риба в магазина, правеше пълнен шаран с орехи, който остана, като традиция в семейството ни. Аз и до сега го правя на Никулден, а една година дори имах щастието да открия в Русе сушена риба ( като бабината) и тогава поднесох на близките си бабиното ястие с ориз.

Никулден отприщваше зимните празници, но преди да разкажа за тях, ще се спра на едно съществено събитие за селото . На 21 ноември( а сега 8 ноември) – Свети архангел Михаил – е сбора на селото. Като бях малка в този ден идваха с каруци близките на дядо и баба, които живееха в други села, гостуваше ни баба Теменуга( тя ме е отгледала до 4 годишна възраст), майката на майка; приятели и близки на родителите ми. Чудя се как успяваше баба Божана да удържи на всичкото това готвене. Правеха се баници, тиквеници, сърми, кюфтета, колеха се пуйки, кокошки и се приготвяха по всевъзможен начин. Ние с брат ми, бяхме най-добре, защото всеки гост ни носеше по нещо и ни даваше по някой лев да отидем на сергиите.

И така след Никулден, дядо колеше едното прасе. То си беше направо празник. Събираха се 5-6 колача, 1-2 от лелите, за да готвят докъто се разфасоваше прасето, че като свършат мъжете да седнат на масата. Традиционното ядене на този ден е свинска чорба, свинско със зеле, пръжки с лук. Цялата седмица след това се правеха суджуци, кървавица, бабек, баба осоляваше кокалите , а обезкостеното месо, заливаше с олио и така имаше прясно месо за дълго време. Татко закачаше под навеса единия бут да съхне обработен по специален начин с подправки. Един ден се топеше сланината и се получаваха страхотни пръжки, освен свинска мас. Вареше се домашен сапун, а от пръжките се готвеха различни манджи, но да си кажа, че и само пръжки с хляб беше голям деликатес.

За коледа баба правеше кравайчета ( викаше им колаци) за коледарите, вареше боб, жито, правеше пълнени сушени чушки с ориз, сърми, питка с пара, тиквеник, макарина.

Пуешко с кисело зеле, свинска чорба и други такива неща.

За нова година имаше кокошка, кокоша чорба, кюфтета и пържоли, баница с късмети, разбира се и в двата празника присъстват трушиите, ракията, виното. За нас децата татко правеше сладко вино( не знам как го правеше) , когато беряхме гроздето. И имахме за празниците. Правеха се курабии, сладкиши, кексове . В село имаше традиция на връх Нова година на 31 декември всеки е със семейството си до 22 часа, после нарамва тороба с храна и вино и отива в салона на читалището. Там се правеше голяма трапеза, имаше концерт от местната самодейност и училището, танци и песни. В 24 часа се вдигаше наздравица и се почваше голямо хоро, което излизаше извън сградата на читалището. Така в Пиперково, се посрещаше Нова година.

Дядо пак колеше прасе, понеже сватбата на родителите ми е била на 6 януари и баща ми беше роден на 19 януари – Йрданов ден, казваше се Йордан и имаше и имен ден и рожден ден. След тези събития от прасето вече почти нищо не оставаше.

На село съм учила до 7 клас / това е1970- 71 година/ и по мое време нямаше стол в училището, само на децата в предучилищна възраст им правеха закуска, после направиха такъв, но какво са предлагали незная. В тях години мисля, че са почнали да носят храна и на работещите на полето. Обикновено всеки си е носел храна от вкъщи.

Преди създаването на ТКЗС, понеже дядо ми е имал 200дка ниви и за летния сезон се е налагало да наемат работници/ аргати/, на които са плащали и са поемали храната. Естествено баба не е смогвала да се справи сама с приготвянето на толкова храна и са наемали жена, която да й помага. На нивата какво са им предлагали незнам, но за вечеря всички са сядали заедно и са се приготвяли обичайните летни манджи.

Но да разкажа от моите спомени.

Била съм злоядо дете и до ден днешен не обичам прясно мляко, а за козе, овче сирене и месо да не става дума и до ден днешен. Както казах родителите ми бяха учители и от съвсем малка ме водеха със себе си по екскурзии, лагери, пикници и тем подобни, така че няма как да си спомням кога за пръв път съм яла любимата на всички мусака. Дали е било на Троянският проход/ беклемето/ или на кораба „Г. Димитров“ , незнам. Разказвали са ми, понеже съм била много малка, като са били на Беклемето се разтоварвали с мен, като са ме питали – Къде се намираме сега?- а аз съм отговаряла – На гизлемето!

На корабът Г.Димитров вече съм била по-голяма/ вижда се на снимката/ , но тогава съм шасърдисала всички, защото без да ме видят съм се качила на последната палуба и съм отишла от страна на витлата, да гледам разпенващата се вода. Ужасът бил във факта, че съм стъпила на пейката и надвесена съм наблюдавала картината. Учениците с който са били родителите ми са били големи и тактично са притихнали, докъто ме вземат от там, без да ме стреснат и да падна във водата.Снимката е от палубата на коръба, но вече след случката.

Но мусаката беше храната която ми харесваше в стола на МГ“Баба Тонка“, е и кюфтетата със сос. Обаче намразих компот от Ренглоти, понеже присъстваше като десерт почти всеки ден. По принцип не обичам мляко и мляко с ориз ми е гаден десерт. Реването и киселът харесвах. Общо-взето столската храна не беше по вкусът ми и когато свърших първите купони престанах да ходя в стола. После като студентка направих втори опит, но и там беше същият резултат. Аз по принцип харесвам „сухата“ храна/ сандвичи, пици, баници и т.н./, а и не бях от ящните. Баничка от 10 ст или филия с масломи бяха достатъчни, а може и вафла, абе такива работи.

Инситута в силистра беше до КООП пазара и като се излезеше от негоимаше машина за казанлъшки понички, които бяха любимите ми. Със съквартирантката ми си варяхме спагети със сирене и захар, макарони. Пролетно време се събирахме със състуденти и си пържехме тиквички, картофи, чушки, патладжан.

Comments are closed.