Младежката ти плитка- сняг посипа,
а огледалото ти в снимки е покрито.
Дари те с бръчки времето- как пипа!
Гласът ти – глух, лицето ти- изпито.
Приведена подреждаш тишината,
праха невидим чистиш упорито…
Домът ни пуст, кънти от самотата,
а слънцето- с пердета тежки скрито!
На скрина пожълтели фотографии,
напомнят дни на празници и скитане,
по оня блян за непознати географии,
от книгите желани и прочитани.
.
Примамена тъгата е в сълзите ти-
държиш ръката ми, мълчиш и стискаш.
Аз виждам- гасне пламъка в очите ти
да чуеш пак, че те обичам искаш…
Ти приказка за мен бе- недовършена –
сърцето ти- бял ангел го приспиваше!
Една любов от времето прекършена-
в прегръдките ми старчески изстиваше!
Боби Кастеелс
%%%%%
Младежката ми плитка – сняг посипа,
ама, че тя дори я няма…
Във огледалото ми
младостта е скрита и сякаш
времето е спряло.
Приведена от тежестта на дните,
аз спомените тихо си подреждам
Разглеждам пожълтели фотографии
и спомням си за минали надежди…
Със книгите желани и прочитани,
обхождах светове какви ли не,
че щуро беше мойто скитане,
незримо за човешко битие.
В очите ми сълзите спрели са,
изплакани в изминалите дни…
Но пламък лумва в тях
и днес, че виждам твоята любов.
Слова като – обичам те,
проронваш вече рядко,
но аз си знам и се любувам
на утринните слънчеви лъчи.
Предаваш се и се затваряш
приплаквайки от старостта,
младежкият си дух забравяш
страхуваш се от самота…
Но тя смъртта е нещо
тъй реално и действително…
Ни ма не знаеш – Живота,
има си начало,но и има край…
22.04. 2014г
Светланда Йорданова Рашкова
Младежката ти плитка- сняг посипа,
а огледалото ти в снимки е покрито.
Дари те с бръчки времето- как пипа!
Гласът ти – глух, лицето ти- изпито.
Приведена подреждаш тишината,
праха невидим чистиш упорито…
Домът ни пуст, кънти от самотата,
а слънцето- с пердета тежки скрито!
На скрина пожълтели фотографии,
напомнят дни на празници и скитане,
по оня блян за непознати географии,
от книгите желани и прочитани.
.
Примамена тъгата е в сълзите ти-
държиш ръката ми, мълчиш и стискаш.
Аз виждам- гасне пламъка в очите ти
да чуеш пак, че те обичам искаш…
Ти приказка за мен бе- недовършена –
сърцето ти- бял ангел го приспиваше!
Една любов от времето прекършена-
в прегръдките ми старчески изстиваше!
%%%%%
Младежката ми плитка – сняг посипа,
ама, че тя дори я няма…
Във огледалото ми
младостта е скрита и сякаш
времето е спряло.
Приведена от тежестта на дните,
аз спомените тихо си подреждам
Разглеждам пожълтели фотографии
и спомням си за минали надежди…
Със книгите желани и прочитани,
обхождах светове какви ли не,
че щуро беше мойто скитане,
незримо за човешко битие.
В очите ми сълзите спрели са,
изплакани в изминалите дни…
Но пламък лумва в тях
и днес, че виждам твоята любов.
Слова като – обичам те,
проронваш вече рядко,
но аз си знам и се любувам
на утринните слънчеви лъчи.
Предаваш се и се затваряш
приплаквайки от старостта,
младежкият си дух забравяш
страхуваш се от самота…
Но тя смъртта е нещо
тъй реално и действително…
Ни ма не знаеш – Живота,
има си начало,но и има край…
22.04. 2014г
Светланда Йорданова Рашкова
