Категория Личности

Разказ за трапезата на семейство Павлови, чийто член бях и аз, преди да стана Рашкова.

Разказ за трапезата на семейство Павлови, чийто член бях и аз, преди да стана Рашкова.

Тези редове посвещавам на баба си Божана. Жената, която е отгледала 7 деца(две свои и 5 на брата на дядо ми, защото жена му умира млада). Нейните кулинарни умения не бих могла да достигна. Беше родена през 1898 година. Бях 4 годишна, когато отидохме да живеем при нея в с. Пиперково. Къщата се ползваше за хотел и беше с голям коридор, в двете му страни с по две стаи. Дядо и баба живееха в сграда наречена пищник( названието сигурно идваше от пеща в нея). Първото помещение в този пищник, беше кухнята на баба. В традиционната българска кухня в тези години има огнище с оджак ( триножник, под който се пали огън, а отгоре се слага съдът за готвене). Обикновено това огнище е на земята, но в бабината кухня имаше иззидан плот на височината на съвремените кухненски плотове, а до него по ниско имаше иззидан диван, за почивка на домакинята.Върху плота беше оджака, а зад него входа за пеща. Тази пещ топлеше другите две стай ( спалнята и будоара на баба) .

Спомените ми от това време не са много ясни, но е останал невероятният вкус на захарно цвекло опечено в жарта.

Старата къща и пищника, бяха съборени през 1963година и построена нова къща, в която вече баба имаше готварска печка на дърва и въглища, а лятото се ползваше електрически котлон.

Разказът ми за трапезата в нашето семейство и в делник и в празник, ще започна с пролетният сезон. Това е т.н. слаб период от към кулинарни изкушения. Зимнината и запасите от месо са на привършване, а новата продукция е в зародиш. Прочети цялата публикация »

Няма коментари

24.11.2017г -празник 90 години читалище „П.Р.Славейков“ с. Пиперково.

24.11.2017г -празник 90 години читалище „П.Р.Славейков“ с. Пиперково. Направих презентация на книгата си „Пиперково-извор на живот“ и получих грамота, с която посмъртно се удостоява баща ми Йордан Павлов, за заслугите си към това читалище, на което е бил един от първите председатели.
DSC_0001

DSC_0004

DSC_0005

Няма коментари

В ПАМЕТ НА ТАТКО

В ПАМЕТ НА ТАТКО
bashta-mi
И ето , пак
отново е Октомври
и пак започва
месецът без теб.
Денят на музика,
поезия и творчество,
денят на всичко
що владееше и ти.
Краевед, певец,
артист, учител…
Оставил диря
в хиляди сърца,
любов дарил
и съща получаваш
и до днес.
Но липсваш ми
и ще ми липсваш,
мой баща!
Почивай в мир!

01.10.2017г( 16,05ч)
Светланда

Няма коментари

Подготовка за Юбилея

DSC_0001723

DSC_0001724

DSC_0001725

DSC_0001727

DSC_0001728

DSC_0001729

DSC_0001730

DSC_0001731

DSC_0001732

DSC_0001733

Няма коментари

МОЯТ 60 ти ЮБИЛЕЙ

ЮБИЛЕЙ – 60 години

И таз година Юбилей!
Да плаче ли човек
или пък да се смей?
Шестица пълна
и колело до ней…
Е, няма дума,
няма спор, шейсет(60)
чудесен е отбор.
Дели се той на две(2), на три(3),
че и на десетката (10) дори.
6х10
3х20
2х30
и както искаш го прави,
но знай, очакват те
прекрасни дни.
6 пъти ти по 10 си учил,
3 пъти поумнявал си по 20,
2 пъти пък по 30 помъдрял.
В Живота – нашето школо,
видял си и добро, и зло.
И влюбвал си се
и си плакал,
голямата любов си чакал .
А тя била до теб
и ката ден
играете на жмичка:
ти търсиш нея,
после тебе тя,
боричкате се
с ежедневните неща.

Светланда Йорданова Рашкова

И ето мойта равносметка: техник в Радио сервиз; учител по физика и математика; шивач и дизайнер; радиолюбител ( LZ2SJR ); художник ; поет и писател; общественик и нумеролог.13 стихосбирки( над 800 стихове); участие 3-4 алманаха и няколко електронни издания; 2 книги с проза ( Пиперково- извор на живот /краеведческа/; НАСЛАГВАНЕ – статии; доклади от патриотични семинари; есета).
DSC_0001707 Прочети цялата публикация »

Няма коментари

от сайта „Руски дневник“-Кой е Дмитрий Лихачов?

Russia Beyond the Headlines
Български
от сайта „Руски дневник“

Кой е Дмитрий Лихачов?liha4ov
22 юли 2015 г. Дея Йорданова
Интервю с Калина Канева, предизвикано от протеста срещу изграждане на паметник на акад. Дмитрий Лихачов в София. Калина Канева е автор на двутомното издание „Симетрия на времето“, което съдържа срещи, разговори и писма на Дмитрий Лихачов.
Прочети цялата публикация »

Няма коментари

ЮБИЛЕЯТ НА МОЯТА МАЙКА В КЛУБА НА ПЕНСИОНЕРА ГРАД БЯЛА

docu0114 docu0115

Няма коментари

Част от Историята на родното ми село Павел, предоставена ми от Katya Damyanova

13007314_812331908871754_172910792389995382_n С.Дамянов (от История на с. Павел, Свищовска околия“ издадена1932г.-София) Данни за съществуване на Християнско селище под името, Павел (на 2-3 км от сегашното си място) се споменава в турски регистър, от средата на 15-ти век .За основател на селото се смята човек от фамилия , Павели или Павли Селото се е преместило на сегашното си място след Прочети цялата публикация »

Няма коментари

ДУШАТА НА СЕЛО ПИПЕРКОВО-Видяна през живота на българина Йордан Павлов

ДУШАТА НА СЕЛО ПИПЕРКОВО

Видяна през живота на българина Йордан Павлов

Когато стигнем до въпрос, който засяга българската народопсихология, веднага правя асоциация с  трудовете на Ив. Хаджийски, М. Семов и Цв. Тодоров.

Но в настоящия материал извършвам една по-особена разработка. Основният въпрос в нея е КАК СЕ ПОЯВЯВАТ ТИТАНИ НА ДУХА В БЪЛГАРИЯ? При разглеждането му обаче ще започна с най-важната констатация от изследването.За да се стигне до възможността да се появят подобни личности, между които на първо място изпъкват имената на Паисий Хилендарски, Г.С.Раковски, Хр. Ботев, З.Стоянов, е необходимо преди това да се е извисила една по-голяма плеяда. Тя, по правило, е известна на по-тесен кръг от хора, предимно учени.Между тях могат да се изброят имена като Йеросхимонах Спиридон, поп Минчо Кънчев, Лука Касъров, Драган Манчов, Маньо Стоянов, П. Маринов и др., и др.

Независимо, че съм се занимавал с делото на повечето от тях, нещо сякаш все ми убягваше при това изследване, чиято тема предварително си бях набелязал.

Напоследък се появиха доста краеведски, родови и етнографски изследвания на ентусиасти и специалисти. Едно от тях обаче, сякаш буквално ми посочи отговора –  „Село Пиперково Русенско” от Светланда Рашкова, а пасажът, който ми достави духовно удовлетворение за дългогодишните ми търсения, бе откъс от автора за нейния баща:

Тази книга посвещавам на баща си ЙОРДАН ПАНАЙОТОВ ПАВЛОВ, който в последните дни от живота си написа: Много хора обичат обич за обич, а аз един път обичам дори вече и да не ме обичат никога. Материалната цел за мен в живота не е била никога първа цел за постигане. Аз исках да бъда полезен на обществото с цялата си душа и сърце, с цялото си човеколюбие и омраза към завистта, мошеничеството, кариеризма, егоизма, самолюбието и други подобни пороци намиращи се в съвременното човечество. Обичам те семейство над всичко мило и скъпо, но най-обичам нашата мила Родина, а после теб жено и скъпи рожби. Знам, кратък е живота земен”.

По-нататъшните ми разсъждения върху тази невероятна личност, се базират и на фактологията, предоставена ми от дъщеря му на поставените й от мен въпроси. Този българин е именно един от споменатото множество, което е моделирано буквално от средата и времето, сред които живее. Селото, както се разбира и от заглавието на книгата е Пиперково, община Ценово, Русенско. Времето е средата на XX век. Прочети цялата публикация »

Няма коментари

Ейбрахам Линкълн: Писмо до учителя на сина му

Уважаеми Учителю ,Синът ми ще трябва да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел. Прочети цялата публикация »

Няма коментари