Той е човекът, който може би за първи път в западната историография отделя подобаващо място на България в своя впечатляващ труд “Европа. История”. Той е един от малкото, които пишат без предубеждения за нашата страна.

Любопитно е, че, за разлика от много други, професорът се отнася към нашата страна и нейния народ с голяма симпатия. Според Дейвис около 1265-а година, понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл.

Според него, през цялото 13-то столетие, в Европа изобщо не може да се говори за национални държави. И, ако по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то би имало смисъл само по отношение на някои малки страни, които действително успяват да се обособят от своите съседи.

Тези страни биха могли да бъдат Португалия и Дания, а на Балканите – Сърбия и България. През 80-те години на 12-ти век и Сърбия, и България утвърждават своята независимост от Византия. И, което е по-важно, и двете страни създават собствени православни църкви със свои патриарси.

Именно това дава мощно оръжие на тези държави в борбата им за собствена самоличност, позволява им да изградят собствени национални елити, прави възможно създаването на национални институции.

Според професора, това е крачка, която не успява да направи нито една страна от християнския свят, чак до епохата на Реформацията, т.е. до 16-ти век.

Профеор Дейвис, обаче, обяснява, че през 13-то столетие, България е много по-напреднала и от Сърбия, и от Португалия, и от Дания,. По онова време сръбската държава е била само кралство, докато България е международно признато царство (т.е. империя) още о 10-ти век.

Същото се отнася и за църковната организация. Почти през цялото Средновековие сръбската църква е на подчинение на Цариград, а българският народ има своя независима международно призната институция, още от времето на цар Петър I.

Всъщност, в книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си , Аспарухова България е включвала и цяла Румъния.

С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е “ходела права под масата”.

Източник:  Bolgari.net

—————————————————————

* Норман Дейвис е роден през 1939 г. в Болтън, обучавал се е в Оксфорд, Гренобъл, Перуджа, Съсекс и Краков, където защитава докторска степен. Професор е в Лондонския университет и е член на Английската академия на науките, автор на множество значими монографии, посветени на историята на Европа, Полша и Великобритания. Смята се за автор на най-амбициозните исторически книги за Европа от последното двадесетилетие. Книгата му „Европа. История”(изд. на англ. 1996, на бълг. 2005) надхвърля обема на Библията и е избирана 10 пъти за книга на годината. В английската преса е определяна като „велика”, „изчерпателна и предизвикателна”, „монументална и достоверна”, „книга за търсещи умове на всяка възраст”, „безпристрастна към Изтока и Запада”, пълна с „живи детайли, решителни мнения, убедителен анализ”, „искри от остроумие”, „преливаща от наука”, променяща историческото писане за Европа. „Огромна и героична”. В която човекът от всяко кътче на европейския континент или от друг къс земя може да види трудната и красива епопея на Европа.

Стилът на Дейвис илюстрира онова, което може да бъде определено като „ярко повествователно мислене на историк”, той е увлекателен разказвач и прави така, че историята, без отклонение от самата нея, да може да бъде четена и като бестселър -откъм любопитната и увлекателна страна. И като колоритна енциклопедия, обогатяваща цялостната ерудиция на читателя. Това го превръща и в любим „историк за филолози”, в майстор на „фабулирането на историята”, в нейното онагледяване, за което винаги съдейства изобилен, ефектен и убедителен набор от карти, снимки, диаграми и енциклопедични сведения. Книгите му са медиално отворени, те могат жанрово да бъдат ситуирани на границата между тотален историографски проект, световна енциклопедия и свръхмедия. За Дейвис историкът трябва да бъде добър писател. Литературността на историографското му писане често се дискутира, той е известен с постоянното си „доверие” към художествената литература, към която се отнася внимателно като историк и е сигурен в необходимостта от нейната употреба. Множество цитати от художествената литература онагледяват хода на историографската му мисъл.

Известен е с интереса си към Полша, на чиято история посвещава 6 книги, спечелили голяма популярност в Полша и по света. Почетен доктор е на няколко полски университета и лауреат на ордена “Polonia Restituta”, почетен гражданин на няколко полски града. Историята на Полша под заглавие „Божието игрище”, която става бестселър в Полша, е издадена 5 пъти и е прилагана там като учебник по полска история. Не по-слаба е популярността на „Сърцето на Европа”, „Белият орел, червената звезда”, също посветени на полската история. Някои от полските му книги предизвикват скандални реакции на Запад и в Америка, често бива обвиняван в полонофилство.

С намерението да не бъде разпознаван само като „полски” историк, Норман Дейвис посвещава огромен труд на няколко амбициозни европеистични книги: посочената вече „Европа. История” (1996), “Микрокосмос: портрет на централноевропейския град” (2002),„Европа между Изтока и Запада. Есета по европейска история” (2006) и „Европа във война 1939-45″ (2006).

Заслугата за българските издания на Норман Дейвис принадлежи изцяло на издателство“Абагар”. До този момент са издадени „Европа. История” (2005) „Европа във война 1939-45” (2007). Издателството поддържа присъствието на Дейвис на интелектуалния ни пазар и в момента подготвя третата му европеистична книга „Европа: Изток – Запад”.

Източник:  Ac-vtu.com