Евгений Михайлов | Фотограф: Христо Христов.

Днес, 6 юли 2013 г., се навършват 23 години от оставката на председателя на Държавния съвет Петър Младенов през 1990 г. До нея се стига, след като е разкрита фразата му „по-добре танковете да дойдат”, изречена при блокадата на парламента на 14 декември 1989 г. Думите му са документирани от режисьора Евгений Михайлов с камера. 

След общественото недоволство в резултат на проведените първи избори след промените на 10 юни 1990 г., фалшифицирани от бившите комунисти, в страната се надига вълна от гражданско неподчинение. В разгара на студентската стачка от юни 1990 г. е дадена публичност на казаното от Младенов и е поискана оставката му. До нея не стига няколко дни по-късно.

Евгений Михайлов, който е и депутат от СДС в 37-то Народно събрание (януари 1995 г. – февруари 1997 г.) е един от хората, участници и свидетел на прехода. Сайтът desebg.com ви представя интервю с него на журналиста Христо Христов. Разговорът с Евгений Михайлов за капаните и предателствата през прехода и днешната ситуация е продължителен и ще бъде публикуван в няколко части. В първата част неизбежно става въпрос за миналото и за значението то да се познава.

Г-н Михайлов, не се ли повтаря до известна степен ситуация в България днес със случилото се през 1990 г. и политическия сценарий тогава и сега?

– Обикновено се получава така, че когато се правят аналогии с минало и когато се говори за повторение на историческите събития, но вече като фарс, много хора неглижиране връщането и по-внимателното вглеждане в миналото. Това се случва и днес в България. Определени фигури се дразнят и повтарят: „Ама защо да се обръщаме назад? Това е вчерашния ден, вие сте хора от миналото, защото ни говорите за 1989-1990 г., сега сме 2013 г., расте ново поколение, проблемите са други”.

Аз съм твърдо убеден, че докато не си разкажем и не разберем истината за миналото нищо добро не ни чака в бъдеще. Защото в момента ние живеем в едно минало несвършено време. И това е така, защото хората, които управляват държавата и процесите в нея, онези, които направляват финансовите потоци и тези, които кроят интригите днес, са същите хора, които ние си мислихме, че 1989-1990 г. сме свалили от власт.

Същите генерали, същите шефове на специални служби, същите мозъчни тръстове не са спрели да се наместват и да дирижират управлението на държавата през последните 23 години. Много от хората като че ли не си дават сметка за това. Много от младите хора въобще не знаят какво се е случило през 1989-1990 г. и в годините след това.

Евгений Михайлов през горещото лято на 1990 г. Вляво с униформата е Красимир Петров, зам.-началник на СДВР в началото на прехода, след това шеф на баретите, а днес генерал, сменил много ръководни постове в МВР. Вдясно е бившият депутат от СДС Георги Панев, един от вносителите на първия лустрационен закон в България срещу членовете на БКП във ВУЗ-те, отменен от БСП през 1995 г. | Снимка: Личен архив на Евгений Михайлов.

Получава се така, че се повтарят едни и същи лозунги от протестите през 1990 г. и протестите днес. По-страшното за мен и по-тъжното е, че аз се усещам в едно много зловещо дежавю. Не мога да се отърва от усещането, че на моменти влизам в състояние на усещането, че абсолютното същото съм го преживял и преди. Това не е защото имам някакви особени способности на пророк, а просто защото имам памет за времето и за събитията.
Какъв паралел виждате в днешните и миналите събития?

– Все още в съзнанието ми са наредени ден по ден всички събития от 1989-1990 г. досега. Не само защото съм ги преживял лично, но и защото те са минали през камерата ми. Бил съм и участник, и свидетел, и наблюдател.

През годините много често съм се връщал към тези материали, преглеждал съм ги и сега съм убеден, че ако пусна определени кадри от събития от 1990 г., особено ако е нощно време и хората не си различават много дрехите и прическите, ще си помислим, че всичко това се развива днес!

Тази констатация не означава ли, че ние като общество сме слаби, след като позволяваме на един корумпиран и компрометиран политически елит да повтаря определени цикли и модел на управление, срещу което и през 1990 г., и днес се надига обществена вълна от недоволство? За разлика от България другите страни от Източна Европа, които бяха в съветския блок, след падането на комунизма се развиват без такова огромно влияние на корупцията, олигархията и продажни политици.

– Ако отворите учебниците по история и се опитате да прочетете какво пише в тях за началото на промените и досега няма да намерите нищо. Например, не може да се разчете знака, че обръщението на сегашния председател на Народното събрание Михаил Миков преди броени дни към нацията, с което той скастри медиите за отразяването на протестите, то е копие на декларация на комунистическото Народно събрание от 14 декември 1989 г. Тогава парламентът беше също обграден и хората настояваха за отмяната на чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на БКП.

Онова Народното събрание излезе със специална декларация, с която бяха осъдени протестите, а хората на площада бяха обявени за екстремисти, подклаждащи напрежение. Беше казано, че това са представители на шляещата се интелигенция. Депутатите комунисти се бяха обърнали към трудовия народ, към провинцията с призив да се противопоставят на тези „лумпени”. От следващите дни започнаха организирани контрапротести в провинцията, събрания по заводи и работнически колективи и ТКЗС-та, които заклеймяваха „екстремистите” в София. Националната телевизия показваше само едни разкривени лица на брадати хора. Обществото в страната не знаеше, че в София по улиците е цялата интелигенция, учени, писатели, режисьори, актьори, студенти, майки с деца. Никой не знаеше какво се случи на 14 декември 1989 г. и така беше дълго време. Това се правеше абсолютно съзнателно от комунистическата пропаганда.

Сега виждам абсолютно същия процес. Но генералният въпрос е защо всичко това се случва?

Какъв е вашият анализ и обяснение на събитията?

– Не ме оставя на мира мисълта как допуснахме и как продължаваме да допускаме 23 години след рухването на комунистическия режим на власт да са същите тези хора – представители на същата тази партия, които действат със същите тоталитарни методи.
Имате предвид наследниците на БКП?

– Да, за представителите на партията, която е причинила най-големите злини на българския народ, която демонстрира своята приемственост с комунистическата партия и 120-годишната й история. Партия, която е унищожила опозицията, цвета на интелигенцията и е вкарала стотици хиляди български граждани в лагери и затвори. Партия, която е откъснала България за 45 години от нормалния свят, принуждавайки хората да живеят в един измислен свят на илюзии и лъжи. Пария, която в самата й същност е закодирано престъплението и не може да живее без врагове и без престъпление.

Невероятно е, че ние допускаме да ни управлява същата тази партия, която чества 9 септември 1944 г. като светъл празник! Ден, в който ботушът на Червената армия е вече стъпил в България и я е окупирал!

Режисьорът с камерата си | Снимка: Личен архив на Евгений Михайлов.

Това е най-страшното и най-обидното! Това го вижда и светът, не само свободолюбивите българи, които сме останали да живеем тук. Виждат го и нашите сънародници, които са избягали от същия този комунистически режим преди 10 ноември 1989 г. и онези, които го направиха след „промяната”. Виждат го и чуждите наблюдатели и ни се чудят как може да живеем в такова състояние на лъжа и на търпимост към лъжата и към престъпленията на тези, които се представят сега за демократи.

В това като че ли се крие и основата на целия този 23-годишен мъчителен и все несвършващ преход.
Вие говорите за ценарий, при който развитието на България винаги и особено в ключовите моменти е било контролирано от наследниците на комунистическата партия?

– За съжаление моето убеждение е, че от самото начало преходът беше дирижиран от комунистите, проведена беше ужким промяната от тези хора. Част от опозицията беше създадена пак от тези хора. Големите манипулации, особено в периода 1989-1991 г., когато хората искрено се надяваха на истинската промяна, бяха извършени отново от същите тези хора.

Днес вече знаем, че докато хората са скандирали свобода и демокрация по улиците и площадите на България през 1990 г., когато в българското общество се беше надигнала невиждана енергия за промяна на комунистическия режим, отзад зад кулисите са течали едни други процеси. Процеси на прегрупиране на Държавна сигурност, на комунистическата номенклатура, на създаването на силовите групировки, на създаването на бизнеса, обвързан с партията, на кредитните милионери, на олигархията.

Всичкото това не се е случило през последните 3-4 години, а много преди това, когато в началото на прехода е решено да се заложи на тези хора, те да бъдат двигателите на този уж демократичен преход.

Още в първите решения на комисията по досиетата, когато след приемането на новия закон тя започна системно да разкрива сътрудниците на комунистическите тайни служби, се вижда с просто око следната закономерност: досиетата на по-голямата част от хората, сътрудници на репресивния апарат на БКП, на които се е разчитало и са пласирани на различни ръководни  държавни и обществени позиции – в политиката, в медиите, в бизнеса във висшите учебни заведения, са унищожени и са останали само картончетата в картотеките.

Това разкрива предварителният план да бъдат прочистени досиетата на онези, на които е заложено да играят ръководни роли през прехода, за да не се знае какви са били. Слава богу не са могли да унищожат всичко и архивите позволяват да се реставрира  до известна степен от други досиета и масиви истината за дейността на сътрудници, на които им е било обещано или гарантирано, че всичко за тях е заличено.

Така например стана при Кеворк Кеворкян и той дълго време е бил спокоен. Но нито той, нито кукловодите са предвидили, че ще дойде време, когато ще може в чужди досиета да се открият доносите му срещу Румяна Узунова и срещу Дмитри Иванов.
Бихте ли подкрепили тезата, че зад цялата тази роля и участие на апарата и агентурата на комунистическите тайни служби през прехода стои връзка и контролът от страна на съветските служби в миналото и руските днес?

– Това е другият основен въпрос. Той е свързан с неспиращото влияние на Съветския съюз преди и на Русия сега върху процесите в България, на тази най-голяма преданост на българските комунисти и всички служби, които са служили на БКП да опазват властта й с помощта и съдействието на съветските тайни служби.

Дейността на петата руска колона продължава и до ден днешен. Разликата между България от една страна и Полша, Чехия, Унгария от друга е, че за тях Русия никога не е била този обичан приятел, защото те са били под руски ботуш през вековете или в определени периоди в ХХ век. Докато в България продължава едно сляпо преклонение пред т. нар. освободители. Много рядко може да се прочетат исторически документи, а и в учебниците по история го няма факта, че извън прокламираното освобождение на братята славяни Русия винаги е преследвала своите имперски геополитически интереси. И през ХIХ век, и през ХХ век, и днес.

На снимачната площадка на филма „Сезонът на канарчетата” през 1991 г. | Снимка: Личен архив на Евгений Михайлов.

Не може да се открие в урока по история истината за това, че преди нахлуването на Германия в СССР през юни 1941 г. целият период от началото на войната от 1939 г. до началото на 1941 г. Хитлер е в съюз със Сталин. Двамата са съюзници, нацистите са провеждали съвместни учения с руснаците, търгували са, въоръжавали са се. През цялото това време БКП е прокламирала дружбата между националсоциалистическата партия в Германия и комунистическата партия в СССР. Всички решения на Коминтерна, командван тогава от Георги Димитров, са в подкрепа на тези германо-съветски отношения. До 22 юни 1941 г. няма нито един антифашистки лозунг. Обратното, има инструкции в България да се подкрепи тази политика и страната да влезе в Тристранния пакт. Инструкции, давани от и Коминтерна с обещанието, че и СССР ще се присъедини към този пакт, като единственото условие е в България да има не германски, а руски военни бази.

Учили сме в часовете по история за Соболевата акция, с която се протестирало срещу нахлуването на германските войски в Съветския съюз. Но когато отворим дневника на Георги Димитров и други документи, които излязоха през последните години, се вижда, че Соболевата акция е една огромна пропагандна акция за това България да бъде част от Тристранния пакт, но да подкрепи съветското присъствие тук и изграждането на съветски военни бази.

Когато се заговори за това се казва: „Не, не, дайте да не гледаме назад!” Но докато не си прочетем тези уроци, докато не разберем предателската роля на Българската комунистическа партия, на нейните агенти, включително и в правителството на цар Борис III и в правителството след смъртта му до последния ден, няма как хората да престанат да вярват сляпо на наследниците на комунистическата партия.

Много е важно да се знае, че до 5 септември 1944 г. абсолютно съзнателно България е тикана натам да не обяви неутралитет, да не сключи примирие с Англия и САЩ, да не излезе още 1943 г. от войната, както е искал цар Борис III. А обратно – да продължи да се блокират нещата така, че да може България да бъде окупирана от СССР. Забележете, през цялото това време България е запазила дипломатическите отношения със Съветския съюз и сме угаждали на всяко съветско искане, включително и за отваряне на допълнителни консулства през 1943 г. и 1944 г. И изведнъж страна, с която България не е във война, срещу която не сме изпратили нито един войник на Източния фронт, ни обявява война и ни окупира без да се произведе нито един изстрел срещу войските й!

Всичкото това ни се представя като освобождение и до ден днешен се чества. Промити са  и се промиват мозъците на поколения българи.
Каква според вас е причината?

– Причината е, че проводниците на тази политика, хората, които съзнателно са внесли всички най-жестоки методи на болшевишкия режим и благодарение на които е установена т. нар. народна демокрация, продължават да управляват България днес чрез своите синове и внуци. А съветските служби са запазили влиянието си и нейната пета колона днес е на възлови постове в политиката, икономиката и медиите.

Как да се отървем от това състояние?  Как да повярваме, че у нас се е случила промяна? Как да обясним на тези млади хора, които днес са на улиците и протестират, че зад всичко това, което изглежда като хепънинг  някакви болни мозъци кроят зловещи сценарии как всичко това да бъде потушено по начина, по който крояха същите тези планове през 1990 г.
ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 2 ОТ ИНТЕРВЮТО: Какво се случва в България от края на 2012 г. и какво се повтаря в сценария от 1990 г.