София. Стотици хора се сбогуваха днес с големия актьор Тодор Колев. Адама пое към вечния си път под звуците на оркестър „Карандила“, който свири любимите на цяла България песни на актьора. Часове наред дълагата опашка пред Народния театър не свършваше. Цялата актьорска гилдия – млади и стари, всички негови приятели, политици и много граждани поднесоха почитта си пред тленните му останки с много цветя и още толкова сълзи. Повечето от колегите му не можеха и не пожелаха да говорят за приятеля си. Разплакани си тръгнаха Чочо Попйорданов, Ивайло Христов, Мария Кавърджикова. С посърнали лица излязоха и Николай Урумов, Валентин Ганев, Владо Пенев, Иван Петрушинов, Анета Сотирова, Койна Русева.
За стария си приятел си спомни Стефан Данаилов: „Това може и да е раздяла за някои, но не и за мен. Животът ми мина с Тодор Колев, при това в най-активната ми възраст. От момента, когато разбрах, че има здравословни проблеми, и лентата започна да се връща назад. Годините не са малко, но спомените са много трайни. В моето съзнание остава усмивката на Тодор, смешката му, отношенията, които имахме. Той е от групата на неповторимите. Спомените ми се връщат повече към преживяванията ни в Германия, когато обикаляхме Франция и Швейцария, какво се случваше в моя дом на улица „Света Гора“ тук, пък и в квартал „Изток“, тъй като ние бяхме непрекъснато заедно. Спомням си само смешни и весели неща, драмите не сме ги показвали. Имало е спорове и приятелски конфликти, но мисля че имахме честно и откровено приятелство“.
Ламбо коментира и последните години на Колев и дълбокото му разочарование: „Може би възрастта променя хората, факт е че последните години почти не общувах с него. Изявите му, които гледах, бяха много тъжни и съзнавах, че нещо се случва с него, а още не беше болен. Разочарованието му беше всеобхватно. Той бе от възторжените привърженици на промените през 90-те години, а накрая се разочарова. Не понасяше пошлостта. Отиде си огорчен. През годините, в които бяхме заедно, той беше от оптимистите, а в последно време говореше песимистично за това какво се случва с нас. Остана верен на истината за финеса в хумора и винаги е бил краен противник на простотията. Тези месеци са много лоши, защото си отидоха големи български творци и мои близки приятели. Оставаш пооръфан, част от тебе си отива. Остава само светлият спомен“, тъжно коментира Данаилов.
Пред Тодор Колев се поклони и президентът (1992-1997) д-р Желю Желев, някогашният му авер в политиката. „Той беше богато надарен човек, с многостранна душевност и широка култура, голям професионалист. Имаше невероятно усещане за нещата, само с един поглед и можеше да каже какво има зад външната привидност. И освен всичко друго, беше мой дипломат. Когато аз бях президент, го изпратих в Канада като наш посланик. След известно време обаче той се разочарова. Беше му се стегнала душата. Беше волна птица, не можеше да се занимава с дипломатичка дейност. Не че не я разбираше, просто имаше повече дарование, отколкото е нужно за дипломацията. Каза ми: „Такива неща като с кого да се ръкуваш, къде да седнеш, на кого какво да кажеш, са голама скука за мен. Предпочитам да си бъда артист“.Във възпоменателната книга д-р Желевт написа: „Никога няма да го забравя. Той беше артист в най-висшия смисъл на думата. Вечна му памет!“.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева поднесе цветя и съболезнования. Министърът на културата Вежди Рашидов пък каза: “Тошо създаваше усмивка в целия български народ, а ние ставаме по-тъжни без него. Хубавото е, че качествените хора оставят качествени поколения след себе си. Животът е кръговрат, всички ще си отидем. Няма нищо странно, но е много тъжно, че си отива един от големите“.
„Тодор беше уникален. Няма съмнение, че той ще остане. Новото поколение знае много добре кой е той, а той беше човек на иронията, иронизираше всичко и главно себе си“, коментира кратко и Славчо Пеев. Кратък беше и Павел Попандов: „Тодор е велик. Не разбирам болестта, която ни е сполетяла и губим толкова големи творци.“ Илия Добрев сподели: „Толкова е тъжно, че един след друг си отидоха апостолите на българския театър и култура. Тодор беше един от тях. Важно е да не се забравят учителите, защото ние започнахме да забравяме стойностните неща. Истинските човеци, творци не бива да се забравят“.
Режисьорката Лилия Абаджиева също се сбогува с някогашния си учител. „Ако Франция има Луи дьо Фюнес, България си има Тодор Колев. Една безкрайно възторгваща душа. Не се сещам за друг български актьор, който да е толкова обичан от народа си. Даде много на своите ученици в невероятния творчески тандем с проф. Крикор Азарян. Научи поколения актьори на професионална етика, какво е да подчиниш таланта си на сцената. Научи ги да си партнират, обичаше да казва, че партньорството е пинг-понг. Учител на едни от най-големите таланти на българската сцена – Мариус, Куркински, Камен Донев и много други. България го обича завинаги“.
Разстроен беше и Малин Кръстев: „Все повече културата ни осиротява. Тръгват си легенди, учители. Губим понятия за българския театър. Той беше върхът на всичко, дано да съхраним памет за него. На това трябва да учим поколенията след нас. Оставаме ние да продължим тяхното дело“.
