http://views.blog.bg/politika/2012/11/21/islandiia-vsiaka-domakinia-moje-da-napishe-konstituciia.1022607
След фалита на трите големи исландски банки през октомври 2008 г., в страната започнаха протести. Малко по-късно дясното неолиберално правителство, управлявало 19 години, беше принудено да подаде оставка. На извънредните парламентарни избори победи лявата коалиция: Социал-демократическия алианс събра 29,8 %, а неговият съюзник Ляво-зелено движение – 21,7 %. Ляво-зеленото движение е блок от еврокомунисти, социалдемократи, еколози и активисти на ЛГБТ. За премиер двупартийната коалиция избра 64-годишната Йоханна Сигурдардоттир – открита лесбийка, живееща в хомосексуален брак (което не й е попречило да е многодетна майка с три биологически сина).
На новоизбраната лява коалиция се наложи да поправя щетите, сътворени от нейните предшественици, десните неолиберали. Става дума не само за плачевното състояние на икономиката на Исландия (60 % девалвация на кроната, 6.8 % спад на БВП, 9.4 % ръст на безработицата), а и за наложените европейски норми на управление от техните предшественици. В страната към този момент съществува утвърден непотизъм – членовете на Върховния съд практически са посочвани от дясното правителство, родственици и приближени са назначавани на апетитни държавни длъжности, много от решенията на правителството са недостъпни дори за парламента.
Първото, с което започва новоизбраната коалиция, е да върне доверието на обикновените исландци в държавното управление. За целта се пристъпва към приемането на нова Конституция, тъй като действащата е считана за архаична (приета през 1944 г., след освобождаването от датския колониализъм).
Решението е създаването на новата Конституция да стане при максимална откритост и с нейното написване да се ангажират не професионалните политици (доверието към които е само 6 %), а обикновените хора. На лотариен принцип в Националната Асамблея през 2010 г. биват избрани 950 човека от средите на обикновените исландци. Те съставят „суровия“, състоящ се от 700 страници, вариант на новата Конституция.
Този прототип на Основния закон е доработен от по-компактен Съвет, състоящ се от 25 човека. Съставът на Съвета отново е избран измежду обикновените граждани. За 25-те места се състезават 522 човека, изборната активност е 35.9 %. В резултат в съвета влизат хора с обикновени професии: лекари, художник, рибари, домакини, инженер, пенсионери и др. Трябва да се отбележи, че никой в Исландия не демонстрира възмущение, че е невъзможно да се прочетат биографиите на 522 човека и техните политически програми, както и че е трудно и объркващо да се гласува с бюлетина, в която са записани фамилиите на толкова голям брой хора.
„Съветът на обикновените граждани“ също е доминиран от левите. Причината е, че десните и консервативните партии (Прогресивната партия и Партията на Независимостта) призовават своите симпатизанти да бойкотират изборите.
Съветът осигурява достъп на всички граждани до дейността му. Предложенията се събират чрез Фейсбук, Туитър и даже Ютуб. От гражданите постъпват общо 3600 коментара относно работата на Съвета и 370 предложения за поправки в проекта на Конституция. Всяка седмица Съветът публикува на своята страница новите текстове, за да се проведе общественото им обсъждане, а две-три седмици по-късно, след преглед на предложенията на обществеността и експертите, се публикува и окончателната версия на съответната разпоредба, която отново бива поставяна на обсъждане. Освен това, веднъж в седмицата, членовете на Съвета записват своя разказ за дейността си в него и го качват в Ютуб. Заседанията на Съвета могат да бъдат гледани директно и в Интернет. В края на дейността си всички 25 членове на Съвета гласуват за приключването на работата върху новия Основен закон. „Ние, хората на Исландия, желаем да създадем справедливо общество, в което всеки от нас да има своето достойно място“ – с тези думи започва новата Конституция.
Астрос Сигнурдоттир – член на Съвета,
която стана майка по време на дейността си в него
На 27 октомври е проведен референдум и новата Конституция е одобрена от 67 % от гласувалите при изборна активност 49 %. На пръв поглед активността не изглежда висока, но както отбелязва професорът по икономика в Университета на Исландия Тровалдо Гулфасон , „в Швейцария например, средната избирателна активност на проведените повече от сто референдума от 2000 г. до сега, е 45 %“.
Освен това, на референдума исландците се произнасят и по други въпроси: 83 % гласуват всички природни ресурси да са достояние на нацията, а не на частни лица; 57 % гласуват Евангелистко-лютеранската църква да получи статус на държавна религия.
В заключение – Исландия показа на света работещ модел не само на пряка демокрация, но и на максимално включване на обикновените граждани в държавните дела.
Официалната страница на исландския Конституционен съвет във Фейсбук
Официалната страница на исландския Конституционен съвет в Youtube
