ХАЙКУ
Похвалихме вятъра
и той спря.
Лято е.
Етюд
Като мравки,
пъплят хората ,
по тротоара.
Денят е мрачен
и унил.
Дъждът ръми.
Сняг
Сняг през март!
Той топъл е,
Ухае на любов.
Снежинките
се гонят,
като
Пеперуди
и
като
Чувства
се топят.
Градът за миг
е
Приказка!
Загубил се
в снега!
очакване
Природата бушува,
небето се разкъсва
и мълнии красят
тъмата…
Буря в нощ!!!
Величествена гледка…
Разкош!!!
Усещаш мощ!
Мощ величава!
Мощ на стихия
не подвластна
нам.
Тътен
и
разлята светлина,
и
тук таме
светкавица
разкъсваща небето,
и
мислиш си
дали
във
Ада
е така?!
Най-после…
ЗАВАЛЯ
спасителният
ДЪЖД!…
А тътенът,
остава…
У Т Р О
Един прекрасен ден
започва със зората.
Туй огнено кълбо
издига се полека
и сякаш всяко зло,
изчезва от човека.
Величествена гледка!
Мащабна и широка!
Пожар ,
изпепеляващ всичко!!!
Човече,
Ти си част от тази гледка!
Душата ти е също огнено кълбо!
Вдигни го ти високо
и
дерзай !
Навън
е
МАЙ!!!
СНЯГ
Абе този сняг
Май че веч
Ми е
Познат?!…
Зимен
Сняг !
Премахва сивотата,
Студът прогонва
Всяко зло
И търсиш всъде
Топлината
На човешкото
Добро.
Душата сгряна
От пламъка на любовта,
Поглежда бялата
премяна
На нечие
Дърво.
Усмихва се
На
Върхушка
От
Бягащи пчели – снежинки
Потапя се
В
Дантела – вихрушка снежна
И скрива се
във падащия сняг.
А той – снегът
Това и чака,
Обгръща я
И
Я понася
Невидама,
Ефирна
И
Пламтяща….
Нима не го е
Страх,че
Ще изчезне?…
Ех,този
Сняг …
ЗИМА
Буря, вихрушка и сняг…
2-3 дена зимата вилня…
Сега е тишина…
Тихо, тихо, тихо…
Градът се гуши
в пухкавата дреха,
спотайва свойте
радости и болки.
Виждат се навред
ледени витражи.
Взирайки се в тях,
детето в нас се буди…
Открива Снежната царкиня
И Приказния свят.
2012г
И ето пак е зима!
Чернилката покрива се
от сняг.
Рояк снежинки
своя танц подхващат,
въртят се и кръжат…
Във мистика
градът обвит е,
като светът на Баскервилд…
Стаява се надежда в мен,
стоманената сивота,
покров от пухкав сняг да има
и неговата белота
душите да разкрие,
сърцата да разтвори,
преливащи с любов
и този град да стане
красив и чисто нов.
Танцувайте снежинки,
частици от любов,
пчелици от надежда,
душици от живот.
Вълшебницата Зима
пилее ви навред …
Живот човешки,
стопяващ се във вечността…
ЗИМА
Отново е Зима!
Прекрасна!
Уж същата, (а не е).
Приказка бяла,
направила
приказен град.
Гирлянди от скреж,
завивка от сняг
и
черна пътека
Шосе.
Позната
и
различна.
Пленява сърцата,
нашепва за
вълшебни светове.
Студът те щипе –
Ей, човече!
Живей,
обичай и
се смей !
Живей!
18 ФЕВРУАРИ 2011, ПЕТЪК
ЗИМЕН ДЕН
Събуждаш се…
В прозореца те блъска сивота,
олово стеле се навред…
Небето сякаш се
подпира в сградите.
Топящият се сняг,
допълва тягостната
обстановка.
Усещаш как,
пропит от влага,
градът потъва…
сякаш в ПРЕИЗПОДНЯТА
2012г
ПРОХЛАДЕН ДЕН
Прохладен ден,
след тежка жега…
Умората огъва раменете,
а тялото поема тежестта…
Мозъчните клетки
си почиват,
а нервите отпускат се
едва, едва …
Усещаш живата вълна
във вените пълзяща,
възвръщаща импулса и страстта,
събуждаща сърцето.
Прохладен ден,
След тежка жега…
Поемаш хладната вълна.
Разтваряш дробове и дишаш.
Събуждаш всички сетива.
24.07.2012
Какво е красотата?
Нима усмивка детска тя е,
или пък пръски светлина?
Игривата вихрушка на душата
усетила любов и топлина…
Преливащите багри на дъгата,
изгряла след прохлаждащ дъжд
или омая на луната
увиснала , като фенер в нощта…
Изригващото сутрин слънце
или пък залез пламнал…
Притихналият здрач,
птичи хор в прохладна утрин…
Щурец огласящ
посипаната звездна нощ
или жаравата изсипваща
се от небето във юлски ден?.
Нима е зимата оплела
дантелите от лед и скреж,
или бушуваща виелица,
танцуваща със вятъра?…
А може би ухание
от бухнали градини в пролетта
или пък шепот на
падащите есенни листа?…
Не знам, но знам,че
красотата е със нас и в нас…
Виж, вдишай, усетия …
Божествен дар !!!
02.07.2012г
МЪГЛА
Градът събуди се във
лондонска премяна,
мъглата приглушаваше шумът
и призрачно се движат силуети.
Фантазията своя развихри
и вместо жилищните блокове,
гмурни се в Хималайски планини
или се промъкни във Баскервилд.
Обвит в мъгла, градът
е призрачно прекрасен.
Камбаненият звън
ехти като родопски чан.
Едва дочуват се сирените
на кораби, опипом
разминаващи се по реката,
прикрила се под сива пелена.
3.10.2012г
ЕСЕН
Жегата на Лятото
утихва, танцувайки
с прохладата на Есента.
Изгарящото жълто,
преминава в пламтящият
оранж, все още срамежливо,
криейки се зад зеленото.
Погълнати от своята любов,
сезоните незабележимо
преливат се един във друг.
Буйното и жарко Лято,
изгубва се във багрите на Есента,
а тя поела неговата топлина,
изригва в цветовете на дъгата.
28.09.2012г
ВЯТЪР
От ранните зори бушува вятър
Прозорците тресе, пищи в комина
И ти си мислиш…ето, че
пристига Зима.
Далече още тя е,
но вятърът сърдито
напомня, че е Есен…
А слънце се усмихва
и песен ти запяваш…
Бушувай ветре,
свойта ярост разпилявай
във танц с дървета и листа .
Лудувай, слънчеви лъчи улавяйки,
човешките коси пилеейки,
изхвърляйки предмети от тераси…
Подгонваш шапката
на господина,
чадър си правиш от полата
на госпожата
и караш ги неволно да лудуват.
Децата пък едва ли не поваляш
едни пищят, а други те подгонват
доказвайки, че са неуловими
мечтите и копнежите…
Бушувай ветре…
в есенна премяна
ежедневието сиво облечи.
8.10.2012г
ПРОЛЕТ
Кап, кап,
капчуците пеят.
Трак, трак,
щъркел прелита.
Звън, звън,
камбанка люлее,
малкото бяло кокиче.
Чик, чик,
врабченце чирика.
Мяу, мяу,
му коте припява.
Троп, троп,
детенце подскача.
Чук, чук,
кълвач му приглася.
Пляс, пляс,
дъждец се изсипа.
Весело слънце
далеч го изрита.
Ореол от цветя…
Грейна дъга.
06.03.2013г
Светланда Рашкова
НАСТРОЕНИЕ
Зимата напомня веч за себе си
погнала лудешки вятъра.
Той подгонил облаците пухкави
с тях отиде си и Слънцето.
Топлите му палещи лъчи
скриха се в оловното пространство,
полумрак се вредом настани
и дъждът започна да вали.
Късна Есен с мирис на комин,
чийто пушек се разстила,
смесвайки се с ледено усещане,
втурнало се в листопада.
Тъжни мисли се въртят,
писък на летящи птици,
търсещи уют и топлина…
Спомени отлитащи.
6.12.2012г
Светланда
ЗИМНО
Първи сняг ни сполетя,
завалял е през нощта.
Слабичък и се топи,
Но чернилката пък скри.
Ура! – радват се децата,
че мечтаят за шейната.
Старците от студ се свиват
и мечтите им заспиват.
А градът утихна
в бялата премяна,
нищо че след час, два
вече ще я няма.
ЧЕРНИЛКА
Притиснат днес градът
между земя и небо
и мислиш си
светът се е обърнал…
Чернилката от долу,
чернилка и от горе.
Дървета – черни,
постройки – черни,
пространство – черно.
Дъждът вали и
спуска пелената,
сгъстяваща
чернилката от вред…
Усещаш как
засилва се
чернилката в душата,
избутана напред.
Оголен днес светът
показа своя стан…
Чернилка и Лъжа !!!
25.01.2013
ГРАДЪТ
Като мокра кокошка
се гуши,
след буря Градът,
притихнал и свеж.
Пречистени от дъжда
жилищата са тъжни…
По тях няма весели нотки,
а само сивота и чернилка…
Зеленината от дърветата
се опитва да внесе
весели нотки…
Общо взето
усеща се
доволство от
пречистващата свежест.
Задухата и
тешчината
умориха града.
Не се косете!
Ще живне той – нощес,
след този животворен дъжд,
помел отрова и вражда.
И с първи слънчев лъч
усмивка ще разтвори.
Ухаещ на кафе,
очите ще отвори.
Кръвта ще затече
по вени и артерии,
кипящи от човешка плът
и божие творение…
Това е то – Градът.
30.05.2013г
ДЪЖД
Потънал в сивота,
Градът е някак си унил…
Дали от бурята нощеска?!?
Сивото небе
не спира
болката си
да изплаква
и тъй ще бъде
целий ден…
Зелените дървета
прогизнаха и
някак си се сляха
със жилищната сивота.
Притиснати от
небо и земя
се сгушиха
в очакване на
слънчев лъч.
Дъждът вали…
Започнал снощи,
като ураган,
люлеещ
водната завеса,
сега е кротък – ромоли,
но още някъде в
простора
се чува
тътен и гърмеж…
31.05.2013г
ИМПРЕСИЯ
Небето се изплака…,
усмихна се градът.
Игриви слънчеви
лъчи огряват
живо и неживо.
Дърветата блестят
в зелена, ярка,
лъскава премяна.
Разтърсват клони
посипвайки роса.
Хоризонта се премести
тъй далече, че
виждаш Дунав
как се вий
между избухнало зелено.
Игриви сенките подскачат,
танцуват с къщи и трева.
Простора, пък ухае на липа.
Нечуван птичи хор,
пространството оглася
и чуваш плясък на крила.
Но тъжно още е небето
и май, че пак ще
завали…
31.05.2013г
