ЧРД – дъще

Мъничето на мама,

в утробата ми още

ти разбра,

че този свят

изпълнен е със злоба

и с липса на

човешка топлина.

Не искаше да идваш в него,

но гонена от моята любов

проплака и веднъж поела

въздух, търкулна се в

живота си суров.

Намръщена и вечно

недоволна, бушуваща

от ярост и тъга

пое пътеката съдбовна,

на търсещата си душа.

Страхливичко,

детенце малко,

жадуващо

любов и доброта,

сърдито ти навлезе

в дълбоки дебри-

нашето школо.

В горите Тилилиейски

наречени живот,

усети що е радост,

що е любов и скръб.

Сега от висотата

на тридесет и пет лета,

препълнила със знания главата,

че физика- не е шега,

издигаш своя взор високо

и гордо стъпваш,

стискайки в ръце

богатството голямо –

собственното си дете.

11.12.2013г

Русе

Светланда Йорданова Рашкова