Н Е Д О В О Л С Т В О- стихосбирка – Светланда Йорданова Рашкова


 

БЪЛГАРИЯ

 

Българио,

земя любима,

земя прекрасна,

Роден край!

Ти цялата си

слънчева градина,

цъфтяща и уханна,

като МАЙ.

Във тебе векове вилняха бури,

народът ти в окови дълго бе

и дълго леден вятър брули,

под потъмнялото небе.

 

Едно ли,

две ли,

три ли,

ти робства преживя ?

Народът ти май вече

напълно оскотя.

 

Чужбината зове го,

с лъстива светлина

и мигом той забравя

живота в нищета.

 

Стремежите големи,

май спират се до хляб ?

И колко ли младежи

ще ти изчезнат пак?

 

Кой тебе да съгражда,

кат няма никой тук?

И как ли да запазиш

ти своя волен дух?

 

България,земя любима,

герои днеска нямаш ти.

Но имаш още дух свободен

и шепа борчески души.

 

Стремежът техен е да можеш,

вековните слова Болгар

във Бъдното да пренесеш.

И в бъдеще Чедата твои

да си останат НОСИТЕЛИ НА СВЕТЛИНА!

 

Българио,земя любима,

земя прекрасна,Роден край!

Дай боже,

в бъдните години,

да си останеш МАЙ .

Изповед

Страх от смъртта

за мен не съществува…

Завършек е

естествен тя…

Когато е завършек,

но има много

НО!!!

И тези

НО

Ме плашат!!!

Страхът на

някой друг,

се крий зад тях.

И този страх,

о боже,

ще вкара го

във грях!

Душата злобна

не съзнава,

че върши

Грях!!!

О,Боже!

Защо се

той тресе

и страх го е

истината

да назове?!?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАСЪТ НА САТАНАТА

Часът на сатаната,

той вкарва ни

във

изкушение

и

гняв.

Изкушение

от

самотата

и

гневът

на

съдбата.

Забрана,

ограничения

и

тъпота…

Съдба!!!

Разпятие

И

още нещо!…

Съдба!!!

 

 

 

 

 

 

 

ИМПРЕСИЯ

Заключи се,

заключи се,

заключи се сърце,

за да оцелееш!!!

И после,

и после,

и после

пак ще живееш!!!

В свят,

в който се не диша!

В свят

пълен със измама!

В свят

водещ своята борба,

за лъжицата голяма,

макар

и

със лъжа!!!

Важното е да ни има!

Важното е да сме там!

Нищо,че светът

ни вижда

300 назад

и

200 в страни!

Важното е да ни има,

нищо,че

ВОНИ !!!

 

3.3.2009г(митинг на Волен Сидеров)

 

 

 

РАЗМИСЛИ

 ПОСРЕД

 НОЩ

 

Небитието е това,

което никога не свършва!

И може би е по-добре,

защото иначе ще се привършим!

О,боже,бди над нас!

И дайни сили!

Да бъдем НАС!

Да бъдем СМЕЛИ!

Да се опълчим на ЗЛОТО!

Кое е то?

За нас са

Комунистите,

Не всичките,

а тези,

дето не знаят

що

е

комунизъм,

понеже са се изкарали такива

в своето

невежество

и

мързел!!!

Пречещи всячески на обществото,

връщайки го години назад

само защото мозъците

им

са

като аспиринче

или изобщо ги няма!!!

Понеже е

ИЗМАМА!!!

6.6.2009(23,45ч

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОНСТАТАЦИЯ

Каквото да направиш,

каквото да решиш

във кръг въртиш

се ти.

Наистина –

началото

е

в точката

на

края!

Безкраят

е

твоето

начало.

Умнико,

вгледай се

във

КРАЯ !!!!!………………..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          СЪН

Сладко

спим,

очаквайки

съдбата,

земният

ни час

да защити.

Знаейки,

че ще получим

това,

което

тя

ни

отреди.

 

 

 

 

 

 

ВОСКРЕСЕНИЕ

Христос,

човек –адепт,

поел вината

на народа.

А

той (народа)

охулил го,

разпънал го,

и

го прокълнал!!!

Но

той

възкръснал!!

И

същий тоз народ

запява песен друга.

Ти наш си бог!

Ти наш си бог!

Ти наш си бог!

И

ний те

любим!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КЪСМЕТ

Извива се кръшна опашка,

Народа обича  да плаща

Парно,

Вода

И

Ток .

Я виж ,

какъв

народ!!!

Данъци,

Такси смет.

Я виж

какъв

късмет!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НОВОГОДИШНО

 

Що ли в нашата

Родина,

пак пристигна

Новата Година ?

Стара,

Нова,

все е тая

и

не му се вижда

края….

Нищо тук не се

Променя !!!

Игра

на

думи

е

това .

Не сбъднат блян

или копнеж.

Живот живян,

не доживян.

Все чакаме

промяна

А

Тя

Я

Няма

Няма

Няма ….

ЗЛОБА

Запри се сърце…

Тя хорската злоба

не спи…

В тъмното ъгълче

на душата се свива.

Прекършва мечти,

разбива любови

и вест ден

живота ти трови.

Стои като куче

на прага.

Прогониш я-

връща се ,като бумеранг.

Оттърване няма…

А колко щастлив

би бил живота без нея?!?

И колко неща

човек би сътворил?!?

Запазвайки сили

за нови идеи,

а не за ответ и

сблъсък, за да

оцелее.

О,злобо!

Емблема на

век подир век.

 

 

 

 

 

 

ЖИВОТ

Една искра –

Живот!

Светулка в мрака!

Светлик и мрак,

светлик и мрак

и пак и пак…

Живот!

Щастлив е онзи,

който от искрата

пламък прави,

от пламъка – пожар…

Живот!

Бушуващ – младост,

Леден – омраза,

Огнен – любов…

Живот!

24.12.2011

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НОВОГОДИШНО 2

 

Светът е сякаш полудял

Търчи, пищи, окайва…

Разбрал и не разбрал

във предстоящата година

какво ще стане?!?

2012 – свършек на света??!?

О, вие низши духом,

светът не свършва,

просто няма как

не е то нещо от ръка човешка

правено…

И вместо да се тръшкате

и да ревете

ЧОВЕКА в себе си открийте!

 

декември 2011г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НОВОГОДИШНО  3

Иде вече Новата година,

но защо ли

сякаш ни подмина?…

Хей, поспри!

Нима не виждаш ?

Тука сме …

Нищо, че светът ни сочи,

че сме малоумни,

че сме овчедушни

и послушни…

Тез човеци тука,

май не са НАРОД,

щом се оповават

само и единствено

на БОГ…

И очакват ЧУДО,

вместо да се хванат

яка чистка да направят,

че да се прославят…

Туй е май причината,

да ни подминава

всеки път Годината!…

 

31.12.2011г

 

 

 

 

 

 

 

САМОТА
Защо ли съм загубила
вярата в човека ?!
В Човека, като цяло!
Нима го няма?
Той – Човека?!
И как ли оцелявам…
без Вяра?!
Да Вярата

в Доброто,
в Щастието,
в Любовта…
Да, вярвам в тях, но
не смея
да се
Доверя…
Доверие, ми липсва!!!
В хората,
не вярвам аз!
Защо ли ?!
Живея стоически ,
сама със свойта Вяра.
И чакам някой, на когото
изцяло да се доверя!
На който, мога да
повярвам,
че думите не са
лъжа,
делата пък – дела са.
На който, да подам ръка
и част от мойто
бреме да поеме…
Плещите ми
огъват се
от
самота…
8.9.2010г

 

 

 

 

 

 

 

СЪЛЗИ

 

Сълзи,сълзи,сълзи

море или

пък океан.

Във вас

да ли

би всичко

се изляло?
Тъга,любов,

копнеж,мечта,

живот,надежда…

Сълзи,

Сълзи,

Сълзи.

Душевна мъка

Изворче любов

Сълзи във радост,

Сълзи във мъка,

Сълзи от щастие,

последните са рядкост!

Добре че,

все пак ви има!

За да

Оцелеем!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОНСТАТАЦИЯ

 

 

Пространство + Време = Реалност

И

Ние

живеем

във

тях.

И

двете

не

ОГРАНИЧАВАТ,

но

Ние

сме

ОГРАНИЧЕНИ

в

тях!?!

Защо

и

как  ?

Това

Е

Въпросът ?!…

 

 

 

 

 

 

ВОПЪЛ

Защо създавате деца?!…

Когато,

цял живот воювате със  тях!

Създали сте ги без да искате

и съжалявате сега?!

Те ваша съвест са и ви тормозят…

Така, както вий тормозите и тях…

Защо ?Защо?Защо?

РОДИХ ТЕ ГИ???

Не е зависело от вас?…

Не го желаехте,но …

Било е късно?

Защото не мислите?….

Тогава и сега….

Остава ви единствено…

САМОТА!!!….

 

 

 

 

 

 

 

 

КОНСТАТАЦИЯ

 

 

Фалш и лицемерие,

вопиюща лъжа!

Парите всичко са превзели…

Морал – какво е то?

А чест ?

Достойнство ?

Личност ?

Нима тъй ниско

падна човешката душа?!…

О,не !

Човеците са

малко !!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НОВОГОДИШНО

 

Надежда тука всяка оставете!

Годината фатална е!

А може пък това поверие

късмета  да ни донесе.

Да почнат наще политици

с любов да гледат на държавата,

да спрат да грабят и крадат,

да лъжат и да мамят…

Едва ли щастие такова

съдбата отредила е за нас…,

че влюбени в кюфтета и кебабчета,

любов не могат да дарят.

Парите са отмора за душите им,

а далаверите – мехлем.

За ква любов говориш,

щом пълен е корем?

Щом чалгата се вихри

и вият се тела в пилон,

а сам се спуска до земите

луксозен понталон…

Реки от вино и ракия,

уиски на корем…

Каква любов, щом всички мацки

са луднали по мен?!?-

ще каже гордо политика,

поглаждайки корем.

 

 

 

 

 

 

 

ЧОВЕЩИНА

 

Човещина – рядко срещано

явление в нащо ежедневие.

Всеки се е свил

в ъгъла на самотата…

От гордост или може би

от глупост – ръка той

не подава,любов не дарява,

а все очаква тях …

А толкоз малко трябва – човещина.

Човещина – понятие в забвение,

човещина – нормално ежедневие.

Но любовта я няма,

а злобата не е човещина.

Любовното вълшебство

отвеял го е вятър шантав

и движим се, като слепци…

Насъщната човещина веднага

ще възкръсне, щом личните

друзья,  решат да те потърсят.

Човещина – пипера и солта

в живота тя е.

  1. Няма коментари.

You must be logged in to post a comment.