В периода от 1944-та до 1989г. в България на власт е социалистическият режим. В днешни дни, 24 години след падането му, оценките за него са всевъзможни. Управлението на Българската комунистическа партия(БКП) и нейните лидери понякога е възхвалявано от живелите в него българи, някои сънародници все още милеят по личността на Тодор Живков, спомняйки и за неговото “време”. Много обаче са и онези, които строго критикуват вече сгромолясалия се социализъм, смятат, че наследството което той оставя е нестабилно, а ефектът върху мисленето на хората твърде неблагоприятен. Днес ние обаче няма да се впускаме в толкова екзистенциални и емоционални теми. Напротив, този кратък увод направихме единствено, за да ви напомним времената, за които ще разказваме. Историята ни все пак се развива именно тогава – през далечната 1979г., на едно много интересно място – Института по техническа кибернетика и роботика към Българската академия на науките. Там, през същата тази година, група учени започват разработката на една машина, която за времето си е била истинско постижение – първият български микрокомпютър. След близо година влагане на изключителни усилия първите три броя – едно ограничено количество, вече са факт. Те носят името ИМКО, съкращение на “Индивидуален микрокомпютър). Зад ИМКО-1 стои основно лицето на един учен – роденият в София инженер Иван Марангозов. Първият български персонален компютър става изключително популярен. Разбира се, както може да се досетите, рекламата на родното производство по онова време е била наистина на ниво, но все пак качествата на създадената от инженер Марангозов машина са факт.

Две години по-късно работата в института не е спряла, напротив. Българските учени се стремят да подобрят качеството на техните “рожби” и през 1982-ра излиза ИМКО-2, който се е конкурирал с най-добрите компютри в света по онова време. ИМКО-2 е внедрен в завод “Аналитик”, в родния на Тодор Живков град Правец. Там машината е преименувана на “Правец 82″ и става основа за навлезлите по-късно 8-битови машини, които са пуснати в масово производство. През 1984-та, за да бъде конкурентен на световното ниво, Иван Марангозов разработва и “Правец 16″. В близките години производството започва да се изнася в Източния блок, българските компютри нямат достойна конкуренция в рамките на СИВ. България произвежда 40% от компютрите, изполвани в страните членки на СИВ. За нуждите на науката е построен специално Комбинат по микропроцесорна техника (отново в Правец), който започва да се занимава с изработването на машините. Капацитетът на завода е за 100 000 бройки, но той никога не е достигнат. Най-голямото годишно производство възлиза на 60 000 машини. Стойността на изделията достига около 13 милиарда долара годишно.

Ръката РОБКО-1

Светът също бил впечатлен от достиженията на родната наука. На изложение в Лондон компютърът ИМКО бил използван за управление на роботът-ръка РОБКО-1. Чужденците, сред които американци, англичани и японци, останали учудени как за подобно управление съществува толкова евтино решение – техните държави досега инвестирали в създаването на миникомпютри за тази цел, които стрували много по-скъпо.Междувременно, в България е създаден специално Комбинат по микропроцесорна техника, който отново се намира в Правец. Заедно с него много други заводи, работещи в областта, започват да функционират. Те произвеждат предимно периферия, основните се намират в Стара Загора, Пазарджик и Пловдив, а в Монтана пък се изработват мониторите. Този скок в  родното производство се отразява добре на България, на световно равнище страната е трета по използване на електронни устройства на глава от населението. Покрай бума на “Правец”, електрониката в родината достига много високо ниво. Тя дори е използвана в руската космическа програма, някои от модулите на летателните апарати на СССР, които потеглят в космоса, са изработени изцяло в България.По този начин се нареждаме на 3-то място в света по на база развити космически програми – след САЩ и Съветския съюз.

Правец 16Е

По-късно, през 80-те, в световен мащаб големите заводи за електроника започват да копират достиженията на американските IBM и Apple. Българският “Правец” също следва стъпките на своите конкуренти, а като качества продуктите на Завода за микропроцесорна техника са завидни. Политическите промени, пред които държавата се изправя, обаче не вещаят бъдеще за “Правец”. През 1989-та година социалистическият режим в страната пада. Заедно с него се разбиват много от илюзиите, в които обществото е живяло през последните 45 години, много от предприятията и заводите  фалират и по един или друг начин са ликвидирани. Производството на българските компютри спира и скоро те остават забравени във времето, поради бурното развитие на електрониката в световен мащаб. Едва наскоро, 24 години след края на режима, започва да се говори за тяхното завръщане. Става ясно че “Правец” се възражда, а в сайта на фирмата е изписано с големи букви “Една легенда се завръща”.Дали наистина на родния пазар най-накрая ще се появи продукт, който да бъде достоен за някогашните успехи на своя предшественик и дали по някакъв начин ще станем свидетели на живата история на електрониката?

*част от информацията в статията достигна до нас благодарение на сайта www.pravetz.info