РОДОВО- стихосбирка


ПОСВЕЩАВАМ

НА

ВСИЧКИ ВАС:

ОБИЧАЩИ МЕ,

ПОДКРЕПЯЩИ МЕ,

НЕНАВИЖДАЩИ МЕ!!!…..

 

Светланда Йорданова Рашкова

 

МОИ ТЕ БАБИ

Еднакви

и

различни !?…

Едната

с Бога – божия Божана !

А другата

с цветята – Теменуга скромна !

Едната – Чорбаджийка,!

А другата – Болярка !

Душите

светли,

сърцата

пълни с мъка.

Трудолюбиви,

сръчни,

търпеливи…

Таящи в себе си

ПОЗНАНИЕ…

Любящи,

скромни,

ДОСТОЛЕПНИ !

Живеещи

за

другите !!!

 

 

 

 

 

БАЩИТЕ НА

РОДИТЕЛИТЕ МИ

 

Родих се

в твоите ръце

и

нося твойто

име!

Ти Стойчо бе,

а

аз Светлана …

Поднесе ми

светът …

3-4 годишна

аз можех

да чета !…

А ти пък ,

Панайоте

обгърна ме

с любов…

Трудолюбив

и

честен .

Справедлив !

Сърце – голямо !

Живот

за

НАС …

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НА ЛЕЛЯ МИ

 

Любов,а

не учение

си

пожелала ти!…

Изпълнена

с търпение,

научена

на труд !

В миг

труден,

се опрях

на

ТЕБ

и

ОЦЕЛЯХ …

БЛАГОДАРЯ !!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВУЙЧО МИ

 

Физически

огромен !

Обичащ ме

до край !

Но

слаб !

Не превъзмогна

тази

слабост !

Зависим си отиде

от този

свят !

Но твоята

любов

и днес е

с мен !

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ТАНЧЕ

Ти,

светла

звездица !

Ти ,

светлината

в мрака !

На

кака !

Лъчезарна,

мила  и

красива…

Русото

ангелче…

На

кака!

Звезди –

трапчинки две !

Усмивка –

пеперуда !

Уста отвориш –

диалекта

бабин

ме

връхлита

и

ДЕТСТВОТО…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БАЩА МИ

 

Уплаши се,

когато ме видя

НОВОРОДЕНО…

Разплака се,

когато ме

ОМЪЖИ…

Послание

ми

завеща

с

ОЧИ …

Обля ме

със

ЛЮБОВ

и

си

ОТИДЕ …

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЪПРОС

(НА МАЙКА МИ)

Какъв ли щеше да бъде живота ти,

ако не бе ме родила?

Мечтана ли бях,или

просто случайност?

В живота не всички

мечти се покриват.

В живота не всичко е

както го искаме.

Децата не винаги

оправдават очакванията.

Родителите не винаги

децата разбират.

Трябва обаче да се живее

и лъкатушейки

по пътя собствен,

мечтите да реализираме…

Следа да оставим след себе си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БРАТ

 

Който го няма –

копнее за него !

Който го има –

не знам ?!…

И радост,

и болка,

и мъка,

и обич голяма …

Нали сме

двама?!

И в радост,

и в болка,

и в мъка,

и в обич голяма …

ТИ и АЗ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НА КИКИ

 

Дете до време беше ти,

а днес в живота влизаш.

Как бързо времето

лети,лети…

и от гнездото ти излиташ.

Пред теб са неоткрити

светове,

мечти, любов и … още нещо.

Дерзай младежо – път твори,

свой собствен път,по който да

вървиш.

Помни домът,помни родът,

носи си с гордост свойто име.

Така чрез теб,фамилия

Павлов

във бъдещето ще премине.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НА ИВКАТА

 

Не си дете,уви

не си и мъж все още.

Пораснало момче,

с мечти големи.

Дерзай момче,

гони мечтите!

Рей своя дух

във висините!

Светът тогава,

малък би за теб

и в сън или на яве

бъди

ЧОВЕК!

 

 

 

 

 

 

ВЪПРОС

( на свекърва ми)

Не ме прие !

ЗАЩО ???

Бях

умна,

независима

и

млада…

Безкрайно влюбена във

ТВОЯ СИН(на мама гордостта).

изпълнена

с

мечти,

желания,

надежди

и

копнежи…

Нима това бе моята

ВИНА ?!

Що за душа

си ТИ ?!

Що повече ,

желал би

ЧЕЛОВЕК?…

Не ме прие !

И вече четвърт век

за

теб съм

ЧУЖДА…

И

така ще си остана

НЕЖЕЛАНА…

И търсеща

ответ

на тоз

въпрос :

ЗАЩО ???…

 

 

 

 

НА СВЕКЪР МИ

Душа,

изпълнена с търпение

и доброта

ОТЛЕТЯ …

Човекът

липсва,

раната

боли…

 

10.4.2009г(21ч)

 

 

 

 

 

 

 

НА СТЕФАН

Поглеждаш ме,

когато аз не гледам.

Очакваш

нещо скрито

в мен.

Да ли е

собствената ти

победа

или…

Или какво

и ти не знаеш?!!

 

8.4.2009г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НА ДЪЩЕРЯ МИ

 

Мъничко,

страхливичко

детенце,

с очи,

като билюри.

Уплаха

вечно в тях се крий

и ужас,

и кошмари.

Изритай този

Страх

детенце,

изритай го навън!…

Виж малкото

цветенце,

тревичките,

пчеличките!

Страхът

го няма,няма…

До теб е мама !

 

 

 

 

 

МОЯТА ВНУЧКА

 

Дорияна,

мъничето на баба.

Очакването,

дълго бе  за мен.

И ето те –

а аз бях уморена…

Искрица, божия.

Душица, бабина.

Намирам сили да бъда с теб.

Да те обгръщам с любовта си.

Да те дарявам с топлина.

Да сътворявам всичко,

което е добро за теб.

И често питам се –

Дали ще мога от

хорската злина

да те предпазя?

Да  те науча да се бориш!

Живот е туй – не е шега!!!…

 

16.05.2011г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  1. Няма коментари.

You must be logged in to post a comment.