Без думи на мястото за раздумка

Самотна пейка

сред дървета,

трева обгръща я отвред

и пейката е малко тъжна,

но ти не бъркай се човек!

Седни на нея

и се  вслушай…

истории разказва тя.

Как палави деца

лудуваха край нея,

боричкаха се

в тревната гора.

Младежи тук

целувка първа

положиха

със трепетна любов.

Разлюбени изляха

сълзи на болка от любов.

Родители тревогите

изплакаха,

а старци,

спомниха си младини.

Тя, пейката

събрала е във себе си

безброй човешки

съдбини!

27.05.2015

Светланда