проф. Стоян Петров

В ПАМЕТ НА УЧИТЕЛЯ
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена…
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.

А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.

На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена…
Догаряли са твоите зеници-
на другите дарили светлина.

Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител –
из стръмното ръката му подал.

Използвам стихотворението  “ Ръката на учителя” на Харалампи Харалампиев, защото познавах Човека Стоян Петров. С него и съпругата му се запознах през 1974 година. Бях ученичка в X клас на МГ”Баба Тонка” – Русе.

По физика учехме от учебниците на Милко Борисов, които са много хубави, но за нас бяха на високо ниво и не всичко можех сама да си обясня. Майка ми ме заведе на уроци при него. Вълнението ми беше огромно. Имах чувството , че отивам при Господ. Той ме покани в кабинета си – имаше огромно бюро и стол като кресло. За кандидатстването в гимназията, бях ходила на частни уроци и знаех, че учителят слага ученика да седне от страни до него и за това бях изненадана, когато проф. Петров ми посочи креслото си да седна. Естествено с моите 40 кг, аз се загубих в него, но той ми върна самочувствието, като ми подложи възглавница и така аз можех да ползвам бюрото нормално. Седна на друг стол до мен от страни, както правеше баща ми(той беше учител) и също като него започна да ми обяснява това, което не разбирах. Разясни ми всичко по дадената тема и завърши с думите – А сега задачите ще си решиш сама! Баща ми също така завършваше обясненията си. Методите им на обучение бяха еднакви, а след години разбрах и че са родени в един и същи месец но в различни дни – баща ми на 19 , а проф. Петров на 17 януари.

Баща ми почина на 1 октомври 1985 на 54 години и до смъртта си на 13 юли 1991 година,  Стоян Петров бе мой баща. И двамата оставиха празнина в сърцето и душата ми, който никой не може да запълни.

Ето какво казва за себе си проф. Стоян Петров в едно интервю направено от Стефка Величкова на 16.1.1987 година.

“Роден съм на 17.01.1905 г. в село Полска Скакавица, Кюстендилско. Първите ми спомени са от къщата над водопада в селото, където съм живял 4-5 години. После се преместихме по-далеч.

Основното си образование завърших в село, учихме в слети класове. Това, което изучавахме ми беше лесно и учителят ме премести от І-во в ІІІ-то отделение. Спечелената година от ІІ-ро отделение после загубих заради І-вата Световна война…

Единствената прогимназия тогава беше в Кюстендил и аз се записах там. Бяха трудни военни години, но учебната година не загубихме.

Влизането ми в гимназията съвпадна с бунт в училището. Учениците се бяха вдигнали в защита на един учител, арестуван заради прогресивните си идеи… Завърших гимназия през 1925 г. Отдаваше ми се всичко, завърших с най-висок успех от всички – 5 ⁴/₇. Можех да следвам каквото си искам, но аз имах слабост към математика и физика и записах математика. През първия семестър ми харесаха практическите упражнения по физика при ас. Наджаков (тогава) и ІІ-ия семестър се прехвърлих физика.

Нивото на физиката тогава беше изключително ниско – имаше всичко 4 професора – 1 редовен и 3 извънредни (по метеорология, теоретична физика и физика), един доцент (Наджаков) и 4 асистента. До 1929 г. научна работа не се вършеше.

Завърших през 1929 г. и бях назначен за асистент. Моето назначаване съвпадна със световната стопанска криза. Университета не получаваше кредити, библиотеката – никакви списания… От всичките 92 асистента в Университета бяха съкратени 32, между които и аз (като един от най-младите).

Не се водеше научна работа, но аз по това време бях публикувал една статия “Отражение на светлината от подвижно огледало”. Списанието беше българско, а това, което се печата на български не се чете.

След съкращението работих като учител в Пловдив 2 години. През 1934 г. след конкурс бях преместен в София в Образцова гимназия, където работих до 1943 г. Получих Хумбалтова стипендия и заминах за Гьотинген, където се срещнах и работих съвместно с проф. Роберг Вихард Пол – знаменит учен.

На 27.08.1944 г. се върнах в България и по това време се откри Университета във Варна. Станах първият декан на Техническия факултет във Варненския университет.

Аз се върнах в България с ясен план какво трябва да правя, но когато дойдох тук се намерих при такива условия, при които нищо не мога да правя.

През 1954 г. се преместих в Русе като ръководител на катедрата по физика в сегашното ВТУ “А. Кънчев” – моето последно работно място.”
Ще допълня това интервю с информация, която Стоян Петров ми е предал в часовете на нашите приятни разговори през годините. Интервюто е направено през 1987 година и това е причината да не спомене подробностите, които аз ще ви поднеса сега.- В съвместната си работа с проф. Роберг Вихард Пол, Стоян Петров прави научно откритие в областта на f – центровете в изкуствените кристали. Връща се в България, за да вземе семейството си, но пада “Желязната завеса” и той остава тук. Две три години след завръщането си получава едно писмо от проф. Пол, в което той му съобщава, че през цялото това време му е писал и е правил опити да се свърже с него, но неуспешни и за това издава научният му труд . Разбирате ли, той не го е присвоил, а го издава от името на Стоян Петров, нещо което нашите научни работници не биха сторили.

Всеки от вас, който успее да намери ( защото в Библиотеката на РУ ”Ангел Кънчев” този том липсва) том 318022 от “Лондолт-Борнщайн – енциклопедия за физика, химия, астрономия, геофизика и обща техника” , ще открие името на Стоян Петров и неговият научен труд, който проф.Пол издава. Този му труд всъщност го прави професор по Физика в България.

Бил е член на ОФ и на Окръжния комитет за защита на мира в Русе.Почетен член  на Дружеството на  физиците  и Съюза на научните работници в България и председател на клона в Русе от основаването му. Бил е два пъти декан и два пъти зам. Ректор по научно изследователската дейност във ВИМЕСС. Бил е член на ГНС в Русе и председател на Комисията по просветата  при същия. Канен е за Министър на образованието, но е отказал, защото искаше да прави Наука, а не да Ръководи. Работи върху получаването на свръх чисти вещества, в следствие на което получава авторско свидетелство под номер 24083 за изобретение. В последните години от живота си бе постигнал споразумение с Медицинска академия те да организират производство на соли за приготвяне на разтвори за хемодиализа.

10.07.2011г

Русе                                                          Светланда Йорданова Рашкова