© Градът – стихове
© Светланда Йорданова Рашкова , автор, 2016
© Надежда Радева, редактор, 2016
© Стоян Димов, художник на картините, 2016
© В книгата има илюстрации от Интернет, 2016

Авторът на тази книга е носител на авторските права и неин издател. Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под каквато и да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие нa автора, с изключение на литературни критици и рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона. Печатницата, като трето лице НЕ носи отговорност при съдебни спорове, свързани с авторските права.

ГРАДЪТ
Като мокра кокошка
се гуши след буря Градът,
притихнал и свеж.
Пречистени от дъжда
жилищата са тъжни…
По тях няма весели нотки,
а само сивота и чернилка…
Зеленината от дърветата
се опитва да внесе
весели нотки…
Общо взето
усеща се доволство
от пречистващата свежест.
Задухата и тешчината
умориха града.
Не се косете!
Ще живне той – нощес,
след този животворен дъжд,
помел отрова и вражда.
И с първи слънчев лъч
усмивка ще разтвори.
Ухаещ на кафе,
очите ще отвори.
Кръвта ще затече
по вени и артерии,
кипящи от човешка плът
и божие творение…
Това е то – Градът.
ДЪЖД

Потънал в сивота,
Градът е някак си унил…
Дали от бурята нощеска?!?
Сивото небе
не спира
болката си
да изплаква
и тъй ще бъде
целий ден…
Зелените дървета
прогизнаха и
някак си се сляха
със жилищната сивота.
Притиснати от
небо и земя
се сгушиха
в очакване на
слънчев лъч.
Дъждът вали…
Започнал снощи,
като ураган,
люлеещ
водната завеса,
сега е кротък – ромоли,
но още някъде в
простора
се чува
тътен и гърмеж…

ИМПРЕСИЯ
Небето се изплака…,
усмихна се градът.
Игриви слънчеви
лъчи огряват
живо и неживо.
Дърветата блестят
в зелена, ярка,
лъскава премяна.
Разтърсват клони
посипвайки роса.
Хоризонтът се премести
тъй далече, че
виждаш Дунав
как се вий
между избухнало зелено.
Игриви сенките подскачат,
танцуват с къщи и трева.
Простора, пък ухае на липа.
Нечуван птичи хор,
пространството оглася
и чуваш плясък на крила.
Но тъжно още е небето
и май, че пак ще
завали…

РАЗМИСЪЛ
Притиснат днес градът е
между земя и небо
и мислиш си светът се е обърнал…
Чернилката от долу,
чернилка и от горе.
Дървета – черни,
постройки – черни,
пространство – черно.
Дъждът вали и
спуска пелената,
сгъстяваща чернилката отвред…
Усещаш как засилва се
чернилката в душата,
избутана напред.
Оголен днес светът
показа своя стан…
Чернилка и Лъжа !!!

ВЯТЪР
От ранните зори бушува вятър
Прозорците тресе, пищи в комина
И ти си мислиш…ето, че
пристига Зима.
Далече още тя е,
но вятърът сърдито
напомня, че е Есен…
А слънце се усмихва
и песен ти запяваш…
Бушувай ветре,
свойта ярост разпилявай
във танц с дървета и листа .
Лудувай, слънчеви лъчи улавяйки,
човешките коси пилеейки,
изхвърляйки предмети от тераси…
Подгонваш шапката
на господина,
чадър си правиш от полата
на госпожата
и караш ги неволно да лудуват.
Децата пък едва ли не поваляш
едни пищят, а други те подгонват
доказвайки, че са неуловими
мечтите и копнежите…
Бушувай ветре…
в есенна премяна
ежедневието сиво облечи.

МЪГЛА
Градът събуди се във
лондонска премяна,
мъглата приглушаваше шумът
и призрачно се движат силуети.

Фантазията своя развихри
и вместо жилищните блокове,
гмурни се в Хималайски планини
или се промъкни във Баскервилд.

Обвит в мъгла, градът
е призрачно прекрасен.
Камбаненият звън
ехти като родопски чан.

Едва дочуват се сирените
на кораби, опипом
разминаващи се по реката,
прикрила се под сива пелена.

МЪГЛА 2
Дни наред мъглата ни мори…
Като в преизподнята
потъваш в
сивото пространство.
Призраци шътащи
насам и на там…
Чернилка и бяла мъгла.
Прихлупен, затиснат
пъшкаше и стенеше града.
Но ледена целувка
снощи той усети.
Севернякът затанцува
и бялата мъгла
на някъде понесе
по своите пътеки,
а върху мокрите
дървета и паважа
следа оставила бе тя.
Събуди се градът с усмивка,
от топли слънчеви лъчи.
Щъкащите призраци
на сам, на там,
получиха човешки облик.
По улици и по площади
човешката река потече…
Градът усети прилив на живот.

ИЗНЕНАДА
Безумно рано
някак ми се струва
нощес почука
зимата у нас.
И зъзнат днеска
хора и дървета,
а нейде птичките
покриха се от студ.
Във мокро сивият
дъждовен ден
притичват кучета
и котки дирещи уют.
Човеците пък
скрили се в качулки
или поглеждат като
невестулки изпод чадър.

ЗИМЕН ДЕН
Събуждаш се…
В прозореца те блъска сивота,
олово стеле се навред…
Небето сякаш се
подпира в сградите.
Топящият се сняг,
допълва тягостната
обстановка.
Усещаш как,
пропит от влага,
градът потъва…
сякаш в ПРЕИЗПОДНЯТА

В КРАЯ НА ДЕНЯ
Усмихнат във зелено,
подир поредния
пречистващ дъжд,
кварталът се
препича на
залязващ слънчев лъч.
Притихнал след
бушуващата буря,
оглася се от
птичи хор.
Ухаещ на липа
и свежест,
изпращайки деня.
ЛЯТО В ГРАДА
Плавно и полека,
излиза слънцето от своя дом.
С лъчите си градът погалва,
здрависва се със сгради и дървета,
със живи и не живи същества.
Събужда се градът,
усетил топли ласки,
а слънцето щастливо
усмихва се и руменее,руменее, руменее…
Изригват топлите вълни,
превръщайки се в жар
и питам се – пожар или
пък слънце е това?
Лято в град !
Бетонът се нагрява,
асфалта се топи,
градът превръща се във пещ…
Под сянката дори
бълбука топъл въздух…
и казваш си – О, слънце спри!
Ядосай малко се на тоя свят
И скрий лъчите си зад облак!
Пусни сълзи – дъжд ободряващ…
Лято в град!

ДЪЖДОВЕН ДЕН
Обвит в дъждовна мараня,
градът отпуснат си почива…
Слънчевите палещи лъчи
се гушат в сива пелена,
жаравата им спи отстъпвайки
на хладната отмора.
Дъждецът тихо ромоли…
Приспивна песен пее.
Поглъща шумовете на града
и тялото ти се отпуска…
Дъждовен ден, след
дни на адска жега…

ПРОХЛАДЕН ДЕН
Прохладен ден,
след тежка жега…
Умората огъва раменете,
а тялото поема тежестта…

Мозъчните клетки
си почиват,
а нервите отпускат се
едва, едва …

Усещаш живата вълна
във вените пълзяща,
възвръщаща импулса и страстта,
събуждаща сърцето.

Прохладен ден,
След тежка жега…
Поемаш хладната вълна.
Разтваряш дробове и дишаш.
Събуждаш всички сетива.

ГОСТЕНКА
На гости ми дойде Луната.
Увисна като лампион в нощта.
Почука тихичко с лъчи
и ме дари с усмивка.
Хипнотизира ме
светлинното кълбо
и взирайки се в него
различни светове открих.
Прехвърлих се
във други измерения
омаяна от тоз светлик.
Играхме си на жмичка –
аз зад прозореца, а тя в безкрая.
И палава бе нашата игра,
но тя любимата
по лунната пътека
изпрати ми съня
и реейки се в дебрите му
изгубих я в нощта.

СРЕЩА
Мадони три,
преминали през вековете,
като светата троица…
Сияние лицата им излъчват,
в очите им потъва вечността.
Кафето сбрало ги в
съвременната обстановка,
невинна свян извиква
във сърцата им.
А младостта – страничен
наблюдател, учудено
прехласва се по тях.
Видимо щастливи,
какви ли приказки редят?
Четвърта чаша със кафе
издава тяхното очакване.

КОНЦЕРТ
Малка зала препълнена,
като ковчега Ноев,
но само с хора.
Косите побелели,
телата все над 50(петдесет).
Струнни инструменти,
творбата на Бетовен
за Квартет.
Ни усилватели,
ни микрофони…
Пренасяш се във 18 век.
Жива музика
слуха ти гали…
Цигулката е нежна,
виолата със топъл глас,
виолончелото сред тях
е като огромен контрабас.

УТРО
Мартенско, дъждовно утро.
Притичва котка,
гълъби прелитат,
изкряква сврака,
шум на коли.
На сред чернилката
в квартала,
белее цъфнало дърво.
Накипрено, като невеста
пристъпваща едва, едва
връз мекия килим
от бухнала трева.
По алеята е побеляло,
но моля ви, не са
снежинки туй.
Цветчета сливови
разпилял е вятъра,
дъждецът си ръми, ръми…

ПЪЛНОЛУНИЕ
Луната се цъкли
на джама,
огромно и бяло кълбо,
и казва ти,
че е рано да станеш
от свойто легло.
Ехидничко се усмихва,
безсрамно разголва нощта
и кискайки се притиска,
към твойта човешка душа.
Студени лъчи се преплитат
в стоманена светлина
и призраци сякаш прелитат
в небесната тишина.
Луната се люшва и плува,
подгонена от деня.
Любовен танц,
той си танцува
с изгряващата Зора.
Преплитат се
златните нишки,
на слънчевите лъчи,
в среброто,
на лодката бяла
– огромна луна…
И новият ден
засиява !…

ЕТЮД
Като мравки,
пъплят хората ,
по тротоара.
Денят е мрачен
и унил.
Дъждът ръми.

СНЯГ
Сняг през март!
Той топъл е,
Ухае на любов.
Снежинките
се гонят,
като
Пеперуди
и
като
Чувства
се топят.
Градът за миг
е
Приказка!
Загубил се
в снега!

ОЧАКВАНЕ
Природата бушува,
небето се разкъсва
и мълнии красят
тъмата…
Буря в нощ!!!
Величествена гледка…
Разкош!!!
Усещаш мощ!
Мощ величава!
Мощ на стихия
не подвластна нам.
Тътен
и
разлята светлина,
и
тук таме
светкавица
разкъсваща небето,
и
мислиш си дали
във Ада
е така?!
Най-после…
ЗАВАЛЯ
спасителният
ДЪЖД!…
А тътенът,
остава…

ЗИМА Е
Със ледени вериги
студът скова града.
Премръзнали от студ,
дърветата треперят
и хора движат се едва …
Под ледената пелена,
реката спи…
Зима е !

СНЯГ 2
Абе този сняг,
май че веч ми е познат?!…
Зимен Сняг !
Премахва сивотата,
студът прогонва всяко Зло
и търсиш всъде топлината
на човешкото Добро.
Душата сгряна,
от пламъка на любовта,
поглежда бялата премяна
на нечие дърво.
Усмихва се
на върхушка от
бягащи пчели – снежинки,
потапя се в
дантела – вихрушка снежна
и скрива се във падащия сняг.
А той – снегът
това и чака,
обгръща я
и я понася…
Невидама,
ефирна
и пламтяща….
Нима не го е
страх, че
ще изчезне?
Ех,този Сняг !…
ИМПРЕСИЯ 2
Не смея аз
носът си да
покажа,
че вятър свири
в нашия комин.
Прозорците са
в ледена премяна,
а по стъклата
захар, зимата топи.
Развихрила се
в танц лудешки
с любимият си Северняк,
овации очаква
от всичко
живо на света.
И всеки в своята хралупа,
край огъня присяда днес…
За миг забравя
свойта несполука,
обидата и болката
дори,
че пламъкът
езиците си вие,
пращи и пука,
внася топлина.
Душата се отпуска,
а сърцето усеща любовта.

ИМПРЕСИЯ 3
Ледът не е във моето сърце,
за него, в него място няма…
Любов таи, копнежи и мечти
и прави Зимата прекрасна.
А тя е бухнала от Сняг –
огромни преспи,пухкави следи,
гирляндите от скреж
обвили са дърветата.
Танцуващи снежинки
воал разстилат и в приказка
превръща се градът.

ЗИМА
Буря, вихрушка и сняг…
два-три дена зимата вилня…
Сега е тишина…
Тихо, тихо, тихо…
Градът се гуши
в пухкавата дреха,
спотайва свойте
радости и болки.
Виждат се навред
ледени витражи.
Взирайки се в тях,
детето в нас се буди…
Открива Снежната царкиня
и Приказния свят.

ЗИМА 2
И ето пак е зима!
Чернилката покрива се
от сняг.
Рояк снежинки
своя танц подхващат,
въртят се и кръжат…
Във мистика
градът обвит е,
като света на Баскервилд…
Стаява се надежда в мен,
стоманената сивота,
покров от пухкав сняг да има
и неговата белота
душите да разкрие,
сърцата да разтвори,
преливащи с любов
и този град да стане
красив и чисто нов.
Танцувайте снежинки,
частици от любов,
пчелици от надежда,
душици от живот.
Вълшебницата Зима
пилее ви навред …
Живот човешки,
стопяващ се във вечността…

ЗИМА 3
Отново е Зима!
Прекрасна!
Уж същата, (а не е).
Приказка бяла,
направила
приказен град.
Гирлянди от скреж,
завивка от сняг
и
черна пътека,
шосе.
Позната
и
различна.
Пленява сърцата,
нашепва за
вълшебни светове.
Студът те щипе –
Ей, човече!
Живей,
обичай и
се смей !
Живей!

НАСТРОЕНИЕ
Зимата напомня веч за себе си
погнала лудешки вятъра.
Той подгонил облаците пухкави
с тях отиде си и Слънцето.
Топлите му палещи лъчи
скриха се в оловното пространство,
полумрак се вредом настани
и дъждът започна да вали.
Късна Есен с мирис на комин,
чийто пушек се разстила,
смесвайки се с ледено усещане,
втурнало се в листопада.
Тъжни мисли се въртят,
писък на летящи птици,
търсещи уют и топлина…
Спомени отлитащи.

Съдържание:

Градът / 3
Дъжд / 4
Импресия / 5
Размисъл / 6
Вятър / 7
Мъгла / 8
Мъгла 2 / 9
Изненада / 10
Зимен ден / 11
В края на деня / 12
Лято в града / 13
Дъждовен ден / 14
Прохладен ден / 15
Гостенка / 16
Среща / 17
Концерт / 19
Утро / 19
Пълнолуние / 20
Етюд / 21
Сняг / 22
Очакване / 23
Зима е / 24
Сняг 2 / 25
Импресия 2 / 26
Импресия 3 / 28
Зима / 29
Зима 2 / 30
Зима 3 / 31
Настроение / 32