Обичам те като жена,

повлякла ме с безброй оглавници,

о,малка,хубава страна

на изпръщелите държавници.

Все тъй си детски жалка ти

и в робство,и във независимост –

тъй важно-весела – почти

измислена за Simplicisimus.

Обичам те като жена

със хиляди чаровни прелести –

о,бедна,хубава страна

на алчни допотопни челюсти.

Смъртта е еднственото същество от женски род,което е събрало в себе си безконечната вярност и може би туй е лишило всички други жени от това съвсем неудобно за живота достойнство.

Писателството е една опасна форма на преждевременна старческа бъбривост.

Жената е мечтата на мъжа докато не стане негов кошмар.

Верността е силен сърбеж,при който е забранено да се чешеш.

ЧЕЛОВЕК

––

Низ улици,площади и полета,

нелепо-многоброен,той гъмжи.

И в чудния безкрай на битието

живее само с няколко лъжи.

И все върви – безумно алчен,дързък

със вярята,че е богоизбран.

И век след век напредва все по-бързо

към прародителя – орангутан.

Създание практично,многолико

във животинския си луд набег…

И няма нищо славно и велико

в това,че тази твар е…че-ло-век.

МОНОЛОГ

––-

В туй блатце всеки си по нещо хвана,

а ти си пазиш чистички краката;

непоправим си ти – и си остана

да смъркаш на живота зад вратата.

Виж,в парламента заседават днеска

редица твои вчерашни другари –

съдби решават – като в хумореска!

И хвърлят мрежи кой където свари…

И как са важни те със тебе вече!

Едвам те виждат как вървиш из пътя;

или пък се отбиват отдалече,

от страх умът им да не се размътя.

– Къде си тъй забързал бе,Иване?

Ела да си намокриме езика!

– Не мога! – каже – имам заседанье

по външната държавна политика.

А пък от политика той разбира

тъй както ти – да кажем – от Талмуда,

или от пенчовата нежна лира

шопкиня някоя си баба Груда…

Ала Иван,зпретнал панталони,

във тинята все едра риба дебне;

той като теб ветрищата не гони

и няма страх от пристави съдебни.

И скоро ще го видиш ти Ивана

със три модерни къщи,с автомобил,

а ти ще чакаш от небето манна,

и внуците си с дългове заробил…

В туй блатце всеки влезна – улови си,

а ти стоиш отвън и дигаш врясък.

Ти искаш да си чист?- ех,остани си

там дето си – на сухо… и на пясък.

СОНЕТ ЗА КИРИЛ ХРИСТОВ

–––––––-

Да,право е:рояци шушумиги

у нас и в книжнината,и навред.

Не се сърди,Кириле,а прости ги,-

че ти по божа милост си поет.

Те още влачат страшните вериги

на робството – душите им са лед.

И ти,за своите прекрасни книги

от тях очаквай – злъчка и оцет.

Но ти веднъж сам каза(бе в кръчмата):

-Човек,пред стадо шугави осли,

дори да хвръкне право от земята,

не ще зачуди никого,нали?

Така и ти – летиш във висините,

а те – слухтят и клепат със ушите…