дядо Стойчо

 Това е бащата на майка ми. След падането на Царевец Търново на 17.7.1393г (вижте статията в категория – нашите предци). под турска власт, част от населението бягайки стига до река Ергене близо до Одрин и създава селище наречено Малко Търново, точно в това селище – Търново Узункюприйско е роден дядо ми Стойчо в семейството на Калина и Кръстьо. Дядо е роден на 9 март 1911, а брат му Иван е роден през 1910година. Но не му е било писано да живее там. Фатална за населението на Източна Тракия и за целия български народ се оказала Междусъюзническата война през 1913 година, довела до национална катастрофа нашия народ и окончателно погребяла надеждите на тракийци за присъединяване към майката Родина. Възползвайки се от трагичното положение на България, Турция отново завзела освободените с цената на толкова човешки жертви български земи. Над Източна Тракия отново се спуснала непрогледната нощ на османското робство. 520 години след преселването на предците им,  на хората от Малко Търново се наложило отново да бягат, този път обратно към България.

Семейството на дядо ми се настанява в с. Хаджидимитрово – Свищовско. Майка му Калина умира и баща му се оженва за Керацуда. Тя ражда момче Стоян и момиче Гроздана.

Дядо Стойчо е бил умно и будно дете, но в семейството са вече 4 деца, а и майката е мащеха, поради което го пращат ратай в с. Павел. Там той се запознава с баба ми Теменуга, която е дъщеря на Кралю ( неговият работодател). Оженват се, но по думите на майка ми баба Керацуда се е държала наистина ,като злата мащеха, което води до спонтанен аборт от баба ми и те се преместват да живеят в с. Павел. С помощта на дядо Кралю се сдобиват с малка къща и заживяват скромно, но самостоятелно.

С голяма любов и трудолюбие отглеждат и дават образование на децата си ( Калина и Кралю), а после отглеждат и внуците си( Светланда, Серьожа, Божидар и Татяна).

Дядо Стойчо беше природно интелигентен човек. Мечтата му е била да стане лекар, но животът не му е позволил. Съдбата обаче му се усмихва в даден момент и става санитар в болницата в селото. Като такъв го помня и аз.
Напусна този свят на 25.10.1989година.
 

25.10.2012

Русе                                                   Светланда Йорданова Рашкова