ЕДИН ПО-ДРУГ ПОГЛЕД КЪМ БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ С ДРУГИ ДУМИ КАКВО БЯХА ЗА МЕН “МЛАДЕЖКИТЕ БРИГАДИ”

Пиша това, обърната с поглед към настоящето и бъдещето поколение.Млади хора,предполагам,че всички около вас възрастни хора са ви разказвали  екзалтирано с любовен  привкус ,колко разкошни и хубави са били “Младежките бригади”,за това реших да ви поднеса собственото си мнение.

За мен те бяха “Концлагер”!Но защо ? – ще ме попитате.

Започвам просто да разказвам, а вие решете сами.

Привилегировани бяха децата учещи в Техникум.Те ходеха на Стаж и им се налагаше много малко да ходят на бригади,но ние учещите в гимназия (Реална,Езикова,Математическа ) бяхме малолетните работници в селското стопанство.Съща беше участта и на студентите.Но поред .

Ученическите бригади биваха – пролетна(2 седмици),лятна(1 месец),есенна(2 седмици) и междинни по необходимост  на Селското стопанство,ако зимата е дошла,а реколтата не е прибрана.

Ние учениците от МГ”Баба Тонка” гр.Русе учили в годините 1971-1975 г ,задължително ходехме 1 месец лятото в консервения комбинат “Дунавия”,където произвеждахме компоти и трушии.Живеехме в Лагер,ама истински,който се намираше на брега на река Дунав.По филмите сте виждали Концлагер(ограда от мрежа ,а вътре бараки) е това беше и  нашият Лагер.Имаше бараки за момичета и бараки за момчета.Във всяка барака бяха настанени от 10 до 30 човека.Леглата бяха нарове с дюшеци.Шкафчета нямаше(държиш си нещата в куфара под нара).Тоалетните бяха в отделна барака,пак разделени на мъжки и женски.Баня няма,но между бараките имаше чешми(една тръба дълга около 10 метра с кранчета през половин метър).Хранехме се в стола на консервения комбинат.

Раздадоха ни дрехи (дочено палто и панталони,които в повечето случаи не ни бяха по мярка), с които трябваше задължително да ходим облечени.
На работа и храна ходехме под строй с песен.Веднъж седмично ни водеха на баня и на кино.През останалото време бяхме в Лагера.Запълваха ни времето с Културно масова дейност – лагерни огньове,четене на марксистко-ленински поучения, мъмрения и похвали.Добре ,че не ни забраняваха да си четем книгите които носим.

Имаше Централен бригадирски щаб със съответните ръководни лица;Окръжен бригадирски щаб и ръководство на съответните Бригади.
В Централния бригадирски щаб бяха хора членове на БКП ,в Окръжните имаше и от ДКМС,а в ръководството на дадена Бригада можеше да има ученици от съответното училище.Всички имаха специални униформи със пагони.Броя на звездите върху пагоните определяше статуса им в ерархията.Всички бяха на заплати и не работеха.От Централния и Окръжния бригадирски щабове ходеха по проверки в Бригадите и на Банкети.Ние работехме на две смени.
Когато приключваше Бригадата се награждаваха победителите в Съревнованието за изпълнение на Плана.Наградите биваха книги,шах,игри.Не ни се плащаше,защото казваха,че каквото сме изработили е отишло за храната ни.Единствено в една от студентските ми бригади(те бяха същите,само че в селското стопанство ) имах щастието да получа някакво заплащане на труда ,който съм положила.

Освен тези Летни Бригади,които също бяха на смени една година Юли месец ,друга година Август, вече споменах,че имаше Пролетни и Есенни(задължителни).Те бяха в помощ на Селското стопанство.Пролетните биваха май-юни,а Есенните : септември-октомври.Работеше се всичко – от плевене,рязане на цвекло,събиране на царевица и грозде до уборка на нива(ако е останало нещо след прибирането на реколтата).

Ще ви разкажа няколко куриоза.Първият ще го нарека “Дядо и ряпа”,като в приказката.

Пратиха ни на едно поле да го плевим от плевели.Ние бяхме ученици в 9 клас.Какъв е бил посева не си спомням,но плевелът беше Рапица,която беше два пъти по-висока от нас и гъста.Класната ни разположи по един на ред и ни пусна да плевим.Ама той плевелът по-голям от нас – един отскубнеш ,за другия викаш помощ,щото сам не можеш да го извадиш.Надали оплевихме и 1/3 от нивата.

А за другият куриоз си представете  синоптично време ,като от филма “Баскервилското куче” – късна есен(края на Ноември),мрачен,мъглив и дъждовен ден.Автобуси ни откарват в 10 часа преди обед и ни оставят в Силистренското поле.Идват да ни приберат към 16 часа.

Берем царевица на ръка.Момичетата берем,а момчетата след нас режат кочаните.Всичко е мокро и след час и ние ставаме мокри.Правим опити да запалим огън,но не успяваме – всичко е мокро.Мъглата не се вдига,а дъждът ръми непрестанно.Това удоволствие трая цяла седмица,а в същото време Другарите от ЦК съобщават ,че в Слистренско преди месец е прибрана всичката реколта,като плановете са преизпълнени.Хубавият спомен,който ни остана бяха дружните песни в автобуса и Робинзон Крузоновските подвизи на полето.

И за да не е толкова мрачен разказът ми ще завърша с една интересна случка.Все пак ние бяхме млади хора и в каквито условия да ни поставеха, намирахме начин да се забавляваме и правехме битието си интересно.

Най-хубаво беше,когато сме на бригада в някое село и ни разквартируваха по къщите.Тогава все пак имаш свобода,като се прибереш ,да можеш да правиш каквото си  искаш.И така,може би бяхме в 10 клас,пратиха ни на бригада в с.Писанец – Русенско.Разквартируваха ни по къщите и ние 5 или 6 момичета ни пратиха  в една   къща.Ама къщата голяма,на два ката и стопаните ни настаниха на втория етаж.И ние момичешка ни работа,почнахме да си правим кафе ,като си слагаме шоколад в него,да се гримираме,модни ревюта и какви ли не дивотии,но най-голямата ни щуротия беше викането на духове.

В помещението между стаите имаше една кръгла маса и ние понеже бяхме чели туй-онуй,решихме да  пробваме.Изчакахме да стане полунощ .Насядахме около масата, хванахме се за ръце и започнахме да произнасяме разни заклинания(не помня какви).По едно време масата се завъртя(не зная дали беше истина или ние си го втълпихме в главите) ние се стреснахме.Толкова се бяхме уплашили,че дори не можахме да извикаме.Приключихме на бързо с експеримента и си легнахме,естествено не мигнахме цяла нощ,а на сутринта не ни се говореше за това.

Светланда Йорданова Рашкова

16.04.2010г.

гр.Русе