ЕДНА МНОГО ТЪЖНА ИСТОРИЯ
Имало някога, едно малко момиченце, то било толкова тъжно, но майка му не забелязвала това, защото била обсебена единствено от своите желания. Тя искала да властва над всички и над всичко! Искала винаги да става това, което тя каже и така, както тя вижда дадената ситуация!
Момиченцето било умно и рядко й се противопоставяло, но имало нужда от собствено пространство. То искало да общува с децата, да тича на воля, да има часове, в които да не е с майка си, за да може тя да си почине и спокойно да свърши своите ангажименти.
Майката обаче не можела да се освободи от своя страх и все повече и повече обсебвала детето. Тя изтощавала себе си, защото е непосилно един човек сам да върши всичко – да работи, да учи, да домакинства и винаги да е с детето си. Тя се страхувала, да не би момиченцето да обикне някого другиго повече от нея и голямата й ревност направо смазвала детето.
То все още било малко, за да може да й обясни, че иска да бъде на саме с бабите си, дядовците си или баща си.
Не можело да й каже, че ще се чувства свободно и още повече ще я обича, ако се отнася с него, както всички майки с децата си. Нямало как да й подскаже, че тя не бива да бъде по всяко време с него, че не бива да се притеснява, ако го остави за часове без нейно присъствие при някоя от бабите му, но не бабите му да идват, а то да отиде у тях, за да може да бъде в друга обстановка, а не все в къщи. Другите деца ги оставяли и с дни, но него никога, дори за часове. Нямало как да й обясни, че ще се чувства щастливо да общува с тях, без да се притеснява, какво ще каже мама. Ще е гордо, ако може да отиде само с татко някъде – при баба и дядо, които са негови родители, в парка или при неговите приятели.
То просто водело много еднообразен живот и затворен живот, като с часове стояло пред компютъра и непрекъснато било с майка си.
Майката не забелязвала, че детето е като зомбирано в нейно присъствие и че това вреди на неговото здраве, което наистина започнало да се влошава, а пък от своя страна този факт карал майката още повече да ограничава свободата на детето.
Ревността й се превърнала в егоизъм, защото не можела да прозре, а и не искала да признае пред себе си, че няма собствен живот, че е загърбила приятелите си, че просто не знае какво да прави, когато е сама. Егоизмът й граничел с Щестлавието.
Самата тя не осъзнавала, че губи много от човешкият си облик. Започнала да мрази всички и всичко, да се страхува от нормалното човешко общуване, да вижда във всичко заплаха, но най вече да смазва детето си с неистовият си контрол, без да разбира, че това малко момиченце може би вече дълбоко в душата си я мрази.
Майката не е опитвала да разбере реакциите му, тя просто чува единствено себе си!!!
