ЕНЬОВ ДЕН

Вили, Вили, Самовили,

77 (седем,седем)билки свили,

половинката завили

в пукналата се зора.

Капчица роса отпили

гмурнали се във трева.

Тихо думи заредили

за човешки чудеса:

Като змия пепелянка,

да избяга зло от тук

и да пукне от заранка

черна чума, черна дума.

Вихър болести да помете,

здраве всеки да  даде!

Разумът да наделее,

птица песен да за пее.

За голямото добро,

да се хванем на хоро.

Слънчеви лъчи заплитат

момци млади и засмени.

В люлка бързо ги оплитат

моми алени, червени.

Дъга – пъстра въртележка

Еньо врътка и нарежда:

Има някаква надежда

щом се лято възцари

и търкулна колелото

на човешките съдби.

24.06.2014 – 13.36ч

Светланда Йорданова Рашкова