ЖИВОТ
Дълбокомислено,
живота си отива,
търкаляйки се
валяк по наклона,
че щом баира превали,
надолу става лесно…
То трудно е душице,
баира да изкачваш.
До кле си млад
-Че колко е баир?-
и хукваш
по пътека тясна.
Уж права беше,
а се закриви, в шубраци
някакви се скри.
Коприва парите
и те гори, ти гониш
слънчевото зайче.
Поточе вика ти – Здравей!,
в цветята пърхат пеперуди,
но светлата полянка
покри се изведнъж
със сянка – Гора.
Не само хлад, а и тъма,
и сам пътека дириш…
Да, имаш всичко за храна,
но вълци и чакали вият…
Забавяш ход, дори
във кръг въртиш се
и пак вървиш, вървиш…
Проблясва мисъл – Тез
чукари са върхът!
Баира изкачил си!
Поспираш малко,
дъх поемаш, тършуваш
из натрупаният опит,
пътеката намираш.
Поемаш бодро, че
трудното е зад гърба
и спускаш се със лекота.
Не бързаш, виждаш
от високо, че има
във живота красота,
небе и слънце и луна.
09.01.2021( 12.25ч)Светланда