В склад за вторични суровини в софийския квартал Требич стои като захвърлен паметникът на Цар Освободител, предаде репортер на БГНЕС.
Наоколо има всякакви отпадъци и боклуци и бездомни кучета.
Според местните жители в двора на склада се помещава и цех за дограма. Символът на София фигурата на коня с императора беше демонтиран преди малко повече от месец на 5 септември с гръмките слова, че ще се реставрира, след това паметникът отново ще бъде върнат.
Очаква се реставрацията на паметника да приключи до края на годината и да посрещнем 3 март 2013 г., когато честваме 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство с паметник на Цар Освободител, както е изглеждал преди 105 години.
Вече повече от столетие софиянци определяха срещите си „от различните страни на коня“.
Там е като кочина, каза за БГНЕС скулпторът проф. Велислав Минеков. Някой като че ли чака да дойдат и да го вземат за вторични суровини и да го претопят. 

Никой не пази, вероятно скоро ще дойдат и момчетата с по-яки вратове. Всичко се прави за пари – да могат тези отпуснати 1 200 000 лева да отидат в нечий джоб, а е и дадено на една пропадаща руска фирма да го прави.

Реставраторите в Академията казват, че паметникът се нуждае от „измиване“ и ако им дадат 50 хил. лева, ще се чудят какво да ги правят, защото за това ще са нужни не повече от 20 хиляди, посочи проф. Минеков.
Чудовищно е това, което се прави в момента с българското културно наследство, категоричен е той.
По-рано днес професорът заяви, че „това е вандализъм, причинен от държавата. Аз искам да чуя името на този голям български експерт, на този учен, както се разбра от думите на министъра, от БАН, който предложи срязване на коня с тази технология, която по отива за месар, отколкото за учен или каквото и да било друго.
Паметникът е абсолютно зарязан, не се извършва каквато и да било реставрационна дейност. Около него е някаква кочина от всичко, което някой си е намерил на улицата – парчетии, железа, камъчета.
Един поправя дограма, друг си поправя колата.
Просто нещо, което е толкова обидно и толкова унизително за този символ и паметник, че никой не е предполагал, че може да се случи“, каза още Минеков по време на пресконференция на „България на гражданите“.
Паметникът на Царя — освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е един от най-внушителните паметници в София, дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Издигнат е в чест на Освобождението на България (1878 г.), в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на руския император Александър II и като символ на българската свобода. Намира се на столичния булевард „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.
Официалното му откриване е през 1907 г.
Паметникът е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арнолдо Дзоки. 
Италианецът печели конкурса за проект, обявен в края на XIX век по инициатива на Върховния поборническо опълченски комитет, в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни.
Инженерно-техническото изпълнение на паметника е поверено на инж. Христо Станишев. Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит.
Общата височина е 12 метра. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши.
Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.
Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини.
Първият ремонт на паметника е правен през 1937 г., когато се виждат пукнатини на краката на коня, предизвикани от некачествена сплав. Ремонт е правен и 1944 година, заради бомба, паднала върху хотела наблизо.