ЗИМЕН ДЕН
Събуждаш се…
В прозореца те блъска сивота,
олово стеле се навред…
Небето сакаш се
подпира в сградите.
Топящият се сняг,
допълва тягостната
обстановка.
Усещаш как,
пропит от влага,
градът потъва…
сякаш в ПРЕИЗПОДНЯТА
ЗИМЕН ДЕН
Събуждаш се…
В прозореца те блъска сивота,
олово стеле се навред…
Небето сакаш се
подпира в сградите.
Топящият се сняг,
допълва тягостната
обстановка.
Усещаш как,
пропит от влага,
градът потъва…
сякаш в ПРЕИЗПОДНЯТА
Публикацията е добавена на 13/02/2012, 2:49 pm в Стихове. Можете да проследите отговорите на RSS 2.0. Отидете накрая за коментар.
You must be logged in to post a comment.