ИМПРЕСИЯ
Дъждът вали от през нощта,
приспивно чукат
капки по стъклата.
Градът обвит е в сива пелена,
мъгла от спомени
обсебва ми душата.
През детството
в дъждовен ден,
какви ли страхове
не съм открила…
Светкавиците бяха
хвърковатите коне,
на бога на войната.
Гърми, трещи
небесното пространство,
а после тихо ромоли…
и дъжд вали, вали, вали…
Природата изплаква свойта мъка,
утеха тя намира във земята.
Облива я със своите сълзи,
с дъгата ореол й прави;
закичва във зелените коси
лъчи от злато – слънчева усмивка.

30.04.2017г ( 8,45ч)
Светланда Рашкова