КОГАТО СЕ ПРЕСРЕЩАМЕ
И кръвта ми за теб ще стене
Пред теб стоя на колене
За теб е цялото вървене
За теб в гърдите ми туптене
За теб е тишината
И тази сянка на луната
За теб е струната в душата
За теб целувка от съдбата
И онзи поглед в синевата
Ласката на вятъра в листата
Шепота растящ в тревата
Слънчевите зайчета от светлината
За теб е цялото усещане
За теб Любов
Когато се пресрещаме
Любомир Деничин

Що за понятие – пресрещане?

Любов ли съм или пък не?

Или ме има, или ме няма!

Ако ме няма, живота сив

и скучен пълзи, изхлузва се деня,

не срещнал утрото красиво

и свлича се в нощта.

Човек превръща се в робот,

без чувства и сърце.

Но щом ме има, аз съм с теб.

Ти чули ме добре? – Във

теб съм аз, Любов !

Кръвта ти паля,

сърцето ти ломя,

душата ти изгарям.

Що за понятие – пресрещане?

Любов съм аз,

Чрез мен усещаш

ласката на вятъра,

притихналият шепот на нощта,

вълшебни звуци в синевата,

луна, дъга и светлина.

Любов съм аз!

Не ме пресрещай!

В ТЕБ съм!

28.06.2015г

Светланда Йорданова Рашкова