Линкът, към статията! https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11581-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8/?fbclid=IwAR3qVL99z7Xs9quW6XPwqNx864uww4q3r0vt3b9IjDj2sgdh9k-4UnigL-s

Континентите на Древните Българи!

Публикувано от Aliya · 3 януари 2015

Моят Новогодишен подарък за всички Вас, мои скъпи Интернет приятели!

Древните български имена на Континентите

Поредното доказателство за това, че някога, в праисторическо време човечеството е било един народ и е говорело един език – българския, най-древния език на земята, https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11109-българският-език-езикът-на-първите-хора/,

можем да открием и в красноречивите имена на земните континенти.

Древните българи са били добри пътешественици и мореплаватели и са познавали отлично континентите, върху всеки един от които откриваме древнобългарските следи:

– добре развита иригационна система и земеделие, животновъдство;

– мегалитни конструкции: пирамиди, прекрасни каменни градове, каменни гробници и саркофази (Саркофаг е древната българска дума саркопаг / СъРаКопа-г, да закопаеш в земята с Бога Ра, да изпратиш към Бога Ра мъртвеца), статуи с вълшебни свойства – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11131-каменната-цивилизация-на-древните-българи-дол/;

– занаяти и металургични умения, споделящи общите белези на вкуса към прекрасното, подобните шевици, цветове и обичаи – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11444-несебър-несъбаряният-град-на-древните-българи3/;

– добре развита народна медицина, наричана първоначално Айирведа, Татуиране, Йога, Билкарство – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11266-древният-български-народ-–-основоположникът-н/;

– добре развита астрология, създаване на първия календар Древнобългарския, от който са възникнали всички останали календари на човечеството – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11421-древните-българи-първите-заселници-на-контине/;

– общ език – българския и неговата писменост – в началото руническа, наричана Куна, Пожаревац (жарене на скалите), по-късно Йероглифна, Санскрит и така нат. – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11377-древнобългарските-следи-в-северна-африка/;

– Обща духовност – признаване на Божествения произход на човека от Създателя Бог Ра / Бра / Пра, Бога Отец на Древните българи. Почитане и на Бога Син като вътрешна същност на всеки един човек в лицето на Бог Себази (Бога на Вътрешната същност), олицетворен също така и от Слънцето, наричано Бог Ален, Румен, Сурва, БалАз и др. Почитане и на Великото женско начало в Природата в лицето на Троицата Бог Отец Ра, Бог Син СебАзи / БаАлен и Богинята майка на Природата и Плодородието Ма/Девата/Карата. – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/.

За силно духовното присъствие на Древните българи по цялото земно кълбо свидетелстват и оставените многобройни каменни храмове на Бог Ра. Тези храмове и до днес са запазили българските си наименования – в Сумер и Месопотамия са ги наричали Зигърат (За ГаРати – За Хората на Бог Ра (Гарати); в Египет пирамидите и до днес се наричат Храм – Хъ Ра, където Хъ е Диханието на Бога. Нека не забравяме, че Древните българи са строели своите ХРаМове като места за зареждане с геомагнитната енергия на Ма, Майката Земя. – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11131-каменната-цивилизация-на-древните-българи-дол/

Себе си българите нарекли Ора – О Бога Ра или още ХоРа – Хъ(Дъхът) на Бога Ра, вдъхнат в човеците.

Не само неразрушими храмове са оставили нашите деди, но и неизбледняващите имена на много световни столици и най-вече на земните континенти:

– Европа – Е Въ Ра Ба, Земя В Бога Ра, което е още едно свидетелство за това, че човешкият живот е бил създаден в Европа, а не в Африка!

– Азия – Аз-ия, континентът на Бог Аз / СебАзи/БалАзи на Древните българи. Не случайно българите са били наричани още и Азковци. – http://aliya.blog.bg/novini/2014/08/16/svetoven-genocid-sreshtu-drevnobylgarskoto-nasledstvo-iazidi.1289751

– Америка – Аморика, През Морето; племето Амори на Древните българи, за които се говори и в древния Близък изток е едно от първите племена на ПредКолумбийска Америка.

– Африка – АВ-Ра–ка; още един континент по волята на Бог Ра (Рака – както е рекъл Бог Ра); Рака означава и река, тъй като първото заселване на Древните българи в Африка е било по поречието на река Нил, откъдето е дошло и името на Африка / Континентът на Реката (аВРака). Трябва да се отбележи, че и Ирак е държава, кръстена на Реката.

– Австралия – А В-Стра-лия, континентът в страни; както впрочем е и Австрия (В-Стра-ни от България)

– Антарктида – А Нъ-ТаРа-Къ-Тида: Там (тида), където е Небето (нъ) на Бог Ра (ТаРа). Древните българи трябва да са знаели, че Антарктида е небесна врата към по-лесно духовно достигане на Божествения свят на Бог Ра поради особения й геомагнетизъм и слабото огряване от Слънцето. Същото се отнася и за Арктика – А-Ра-К-Тика – Тука е Бога Ра. За Древните българи Арктика наистина е била Тука, а Антарктида – Там (Тида).

Интересното е, че Древните ни деди са откривали прилика между небосвода над двата земни полюса, който те са наричали Небосвода на Божието присъствие на Бог Ра, и небосвода над главите ни по времето на Зимното слънцестоене. И в двата случая Слънцето е в най-долната си точка и огрява най-слабо земята. sml_gallery_286930_1933_15004.jpgsml_gallery_286930_1933_45134.png

Ето защо Древните българи са наричали Деня на Зимното Слънцестоене Отараяна / Утараяна – От Бога Ра Яна (Небесна светлина), Денят на небесната светлина на Бога Ра. Със същия корен От (Ут) е и съвременната българска дума УтРо. Утрото е моментът от деня, когато отново слънцето е в най-ниската си позиция спрямо хоризонта. Това е моментът, когато човек може да усети всепроникващото присъствие на Бога Отец Ра най-добре. На Бог Ра е принадлежал и Утрешния ден и затова е наречен УтРе. Древните ни деди, за разлика от нас днес, са знаели, че Утре е единствено в ръцете на Ра и поради тази своя мъдрост са умеели да живеят само с истината на Тук и Сега, без да проектират и планират това, което не може да бъде проектирано и планирано – Утре!

Когато слънчевата енергия е най-слаба на Земята, хората чувстват най-силна липса на жизнена енергия според народните поверия, тъй като българите са били изключително осъзнати за неразривната си връзка с природата. Зимното слънцестоене, което е всъщност и оригиналът на Коледа, е времето, когато слънчевата енергия е най-слаба на земята поради заставането на слънцето в неговата най-долна на небосклона, южна точка. Тогава слънцето е най-слабо, а хората чувстват липсата му най-силно. Днес също в докладите на полярните експедиции са отразени случаи на негативно влияние върху човешката психика на липсата на слънчевите лъчи. Не случайно нашият мъдър древен народ е обявил дните след Коледа за Погански, Мръсни дни. Поганци е древна българска дума и нейният корен е глаголът „Гоня, Изгонвам, Погонвам“. Когато слънцето е с най-слабото си влияние върху хората, то тогава слабите и податливи на умствените си внушения и страхове хора са били най-уязвими на агресивни и зли прояви, на лоши помисли, които древните са наричали с изразителните имена караконджули, върколаци, вампири. За разлика от нас днес обаче, Древните българи са лекували тези умствени заболявания, породени от страха и липсата на Слънчевите лъчи, като са им противопоставяли Любов, Веселие, Задружност и Празник.

Ето защо нашият най-древен мъдър народ е създал Коледарските празници, в които почита раждането на Новото слънце Сурва и на Мъжката сила и енергия, даващи живот на земята! Коледа е празникът на Мъжката енергия, на мъжкото възраждащо се начало! Коледарите са обикаляли по домовете, за да енергизират със своето мъжко присъствие и сила сърцата на хората. – https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11311-богът-слънце-на-древните-българи-и-произход-на-к/.

Древните българи са считали, че когато небето е на Бога Ра, а неговият син Слънцето е по-слабо проявено на земята, то тогава това е времето за предприемане на духовното пътуване навътре към себе си, към душата си, където е олтарът на Бог Ра. Това е и най-благоприятният период за духовни занимания: изпълняване на духовни обряди с раздаване на храна (този древен ритуал, наричан Яжна, се е изпълнявал от Жреците, които са жарели храна-растения и семена, за да нахранят с нея Бога Ра, разкъсал себе си в саможертва на хиляди части, за да се прероди като Бога Син СебАзи във всяка една душа на Земята) sml_gallery_286930_1933_135003.png,

пеене на песни и духовни химни, играене на хора за енергизиране на човешкото тяло и за изпълване на атмосферата с вибрациите на любовта и човешкото споделяне. Орфей е бил древнобългарски жрец на Бог Ра и името му е всъщност ОРПей / ОРаПей, този, който пее за Бог Ра. При преминаването в гръцкия език П и Б се обезвучават във Ф, като например: Афродита е АБаРодита (Божията майка).

Атина е АТана или още ОтНебето(Нъ-Небето), Небесната.

Хера е Кара, Майката на Първичната материя Енергията.

Коледарите, които обикалят къщите за здраве и берекет, са олицетворение на Божия Дух на Бог Ра, който традиционно е представян в древнобългарската духовност като Мъжкото начало на Сътворението. Древните българи са наричали Ра Бога Отец или още Първичния Бог, Непроявения Бог, от който всичко започва. Постепенно той е станал Бог Ра или просто Бъра / Бра / Браман/Бъръса (Пуруса във Ведическия санскрит). Така се среща записан в българската Веда Словена, както и в създадената от древните българи Рча Веда (Речена веда), записана по-късно на санскрит в далечна Индия с преселението на българите.

За Бог Ра говорят и древните българи, създали древно Египетската цивилизация. Постепенно древнобългарският Бог Ра е станал Бог Хорос / ХорАз в Древен Египет, като се е получило смесване на двата основни древнобългарски Бога: Баща и Син, Бог Ра и Бог СебеАзи.

– Бог Ра е Първичният и непроявеният Бог, от който всичко стана.

– Бог СебАзи или само Ази е Въплътеният в човешката душа Бог Ра, преродил се в хиляди човешки сърца, като е разкъсал себе си на хиляди парченца. Именно за да почетат саможертвата на Бог Ра и Неговия син СебАзи, който се е въплътил във всяка една отделна душа, древнобългарските жреци са раздавали храна и вино при духовните мистерии, а на Коледарите и Сурвакарите се дава хляб и вино от всяка една къща. – http://vbox7.com/play:957aa54547

Тази основна религиозна мъдрост намираме във всички по-късно възникнали човешки религии, но тя е все същата изначална Божествена духовност на нашите деди, Древните българи! В съвременния български език Бра е запазено като Пра – представка, изразяваща изначалност, древност.

Дните около Коледа са били дни за духовно вглъбяване или още наричано Садана/Седене, днес Медитация. sml_gallery_286930_1933_25719.gif

Хората са се събирали на Седенки, играели са хора – все древни йога практики на духовните българи, запазени и до днес в хилядолетните ни български традиции. – http://aliya.blog.bg/history/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurved.1242351

Така са възникнали и наименованията на четирите посоки на света.: Изток, Запад, Север, Юг.

Изток и Запад съдържат в себе си думата За/Зора/Зара. За се съдържа и в Изгрев, в Изида и така нат. За означава Зараждащата се светлина. За се появява тук/Изток; Запада- Зората пада, залязва.

Посоката Север е носила за древните българи влиянието на Северния магнитен полюс, който те са свързвали с Бога Ра. Оттук и наименованието СъВъРа/Север със значението Влиянието на Бог Ра идва от тази посока. Нека не забравяме, че Древните българи са били много по – наясно с геомагнетизма на земята от нас днес.

Юг е посоката, в която гравитацията на земята отново се засилва за сметка на магнетизма й. Юг идва от думите УГа/Ге – при земята Ге отново.

Освен имената на съществуващите днес земни континенти, Древните българи са познавали и поне още два, днес забравени континента. Поради по-ниското ниво на световния океан преди Библейския потоп, над земната повърхност са се отличавали още два континента, които са ясно отбелязани в намерената в Еквадор древна карта върху камък. Тази карта е открита през 1984 година в система от подземни тунели в Еквадор заедно с 340 други много интересни исторически артефакти, между които и прословутата Пирамида с Окото. На каменната карта ясно се различават, очертани с естествена бяла кварцова линия земните континенти, към които има добавени още два:

– Континент, успореден на Япония и достигащ до Тайланд, наричан от древните Му/Ма – отново име на Богинята Ма, майката на Природата. – http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952

– Континент в Атлантическия океан, наричан днес Атлантида

Според древните йоги Индийският подконтинент е бил по-голям и се е простирал чак до източните брегове на Африка. Блаватска нарича тази потънала част от Индия континент до бреговете на Южна Индия, наричан от древните йоги Лемурия – ЛеМар-ия – име на Древната Майка МаРа, Богинята на Материята и Природата на Древните българи.

Почитанието на Бог Ра и Неговата Троица Ра-СебАзи-Ма е оставило своите отпечатъци въху всички земни континенти в намерените артефакти на Пирамиди, Мегалити, Общи наименования на географски области и имена, както и обща писменост, датираща поне на 6000 години. Тази писменост е наречена ПраСанскрит и тя е именно руническият древнобългарски език, който е наименовал всички днешни континенти и по-забележителни географски обасти на Земята.

sml_gallery_286930_1933_17207.jpgsml_gallery_286930_1933_112196.png

– http://projectavalon.net/lang/en/klaus_dona_2_interview_transcript_en.html

Почитанието към Бога Ра е ясно изразено и в строителството на световните пирамиди като енергизиращи храмове, присъствието в които служи за възвисяване на човешката душа и по-лесното й свързване и постигане на единение с Бог Ра. – http://aliya.blog.bg/history/2014/05/03/tainata-na-geomagnetizma-runite-i-drevnite-bylgari.1261783

Това предназначение на пирамидите е много ясно видимо в намерените от австрийския изследовател Клаус Дона артефакти в Еквадор, и най-вече в Пирамидата с Окото. Древното знание за геомагнетизма на скалистите върхове води началото си от древнобългарските светилища – като например Татул, светилището с каменен саркофаг, подобен на Пирамидата в Гиза, където хората са лягали, за да се заредят с геомагнетизма на земята. Или скалните ями на Белънташ, в които хората са се потапяли, като преди това са ги пълнели с вода или вино, огрявани от слънчевите лъчи.

sml_gallery_286930_1933_4453.gifsml_gallery_286930_1933_1565.jpgsml_gallery_286930_1933_48476.png

След всичко казано дотук, не мога да не възкликна и аз: Език свещен на моите деди!

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не – за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива –

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп –

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!

Сè туй ругателство ужасно, модно,

сè тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

– Иван Вазов, Пловдив, 1883