ЛЕКЦИЯ 5: Разпределения на Болцман-Гибс и на Максуел. Ентропията като производствена функция


Lecture_5_FEP

доц. дфн  Тинко Ефтимов – ПУ “ П.Хилендарски“

ЛЕКЦИЯ 5: Разпределения на Болцман-Гибс и на Максуел.

Ентропията като производствена функция

В книгата си Populäre Schrifen (1905) Лудвиг Болцман оценявайки приносите на Джозая Улард Гибс за систематичното развитие настатисти1еската механика, между другото пише:

Това отваря широки перспективи, ако не мислим само за механични обекти. Нека приложим този метод към статистиката на живите същества, обществото, социологията и т.н.

  1. I. Разпределение по енергия/стойност в стохастични системи.

I.1. Обща постановка

При разглеждане на циклите на Карно и особено на свързаните цикли стана ясно, че икономиката като цяло функционира благодарение на множество икономически цикли от тип ана Карно, които са подредени в някаква йеарахия по икономическите температури, едни и същи лица може да участват два различни икономичекси темостата (пазара), със съответнатаравновесна температура/цена. Покупателната способност на работник, който работи във фирма за производство на части за кола, която се описва с някаква инокомическа температура,  може да не му позволи да си купи нова  кола, но сигурно ще му позволи да си купи кола на старо. Работникът от фирма за производство на самолети едва ли някога ще си купи самолет, инженерът, проектирал луксозни чхти сигурно никога няма да си купи такава, а учените изучаващи космоса или строителите на космически кораби сигурноняма да отидат на туризъм в околземна орбита с проектираните и построени от тях ракети.

Всичко това иска да каже, че в едно функциониращо стопанство съществуват множество различни подсистеми, пазари на определен вид стоки и услуги, които се n характеризират с някаква специфична равновесна икономическа температура Т, на която съответства някаква средна цена за дадено ниво на търсенето и в зависимост от вътрешната стойност на съотвентия пазар. Например в дадена икономическа система пазаруващите определено количество хляб на ден, харчат някакво количество пари за това и сумата от  всичките средства, които отиват за закупуване на даден тип хляб определят вътрешната стойност (енергия) на този пазар, който се характеризира с някаква средна стойност на килограм хляб от този ти, примерно 1лв/кг. Ако по някаква причина пазаруващите освободят повече пари за този пазар тази равновесна цена ще се промени. Т.е. потребителите ще й придадат по-голяма потребителска стойност, която е различна от производствената себестойност. Тази стойност не случайно е аналог на енергията в темодинамиката (по-точно накинетичната енергия). Да си спомним, че зад всеки продукт има реално изразходвана джоулева енергия и жизнен ресурс!

  1. Няма коментари.

You must be logged in to post a comment.