Може би няма да съм изчерпателна и хронологически подредена и точна, но искам да споделя моите преживявания като член на СДС и председател на пратия в него. Напоследък чета доста неща за този период от живота в Русе и всеки поднася информацията от своята гледна точка, но това което искам да разкажа, не съм го срещала никъде. Всички спрягат какви ли не имена за първият председател на СДС в Русе, но никой до сега не написа, че това е Светлана Бурова, която комунистите убиха инсценирайки катастрофа. Каква катастрофа може да бъде, когато жената е убита на автобусната спирка. Освен нея други пострадали няма в този инцидент.

За този метод на премахване на неудобни за системата хора, знам от смъртта на съпругата на първи братовчед на баща ми. Този татков братовчед беше лекар и беше избягал на времето от България като секретар на Гемето( Геме Димиторв), врърна се за малко, защото баща му беше тежко болен и тогава другарчетата инсценираха катастрофа с цел да го убият. За зла участ, в неговата кола била само съпругата му, факт, който не са успели да установят. Но да продължа разказа си.
Годината ще я уточня.
И така, председател на СДС в Русе след смъртта на Светлана Бурова става Галин Ганчев тогавашен и все още директор на ОУ “ Васил Левски “ . Аз съм член и председател на структурата на НСДП( не марксисти) с предесател на национално ниво Васил Михайлов ( нубиеца). Помещението на СДС в Русе, се намираше на ул. Петко Д. Петков, където се провеждаха Координационните съвети. СДС бе Съюз на демократичните сили и в този съюз участваха много партии на равни начала. Какво ще рече “на равни начала” ? Това означава, че всяка партия независимо от броя на членовете си има право на един глас при гласуване на Координационен съвет.
С Галин Ганчев сме състуденти и бях изумена, че точно този човек е избран на мястото на Светлана Бурова. Той беше член на партията с голямо П, още от института( това е ИПУ “ Дочо Михайлов” град Силистра и Галин вече не споменава в разговори ученето си в него) . Като завърши го направиха директор на пионерският комплекс ЯСТРЕБИНО, след което получи престижното работно място на директор на ОУ Васил Левски в Русе. Не е нужно да обяснявам, че преди 1990 година, престижни длъжности заемаха само най-верните на Партията. И понеже “шило в торба не стои”, споделих всичко това с останалите членове на Координационния съвет. Галин беше вече член на Радикалдемократическата партия, а времената бяха такива, че се приемаха на доверие хората в дадена партия, като се отчиташе факта, че проявяват смелост и следователно , няма как да са били членове на БКП. Разкривайки самоличността му веднага го изключиха от Радикалдемократическата партия и се взе решение за провеждане на събрание, на което да бъде избран нов председател на СДС в Русе. Галин не искаше и да чуе за това, но събранието се проведе в залата на Операта в града. Скандалът беше много голям и залата бе препълнена, едва успяхме да се вмъкнем на балкона съвсем до врата и почти до парапета, така че можех да виждам какво става на сцената. Там имаше президиум, както е редно за такова събрание. Галин, като някаква марионетка, прави опит да с енастани в президиума и все се намираше някой, който да го изблъска от сцената. Опитаха се да му обяснят, че е изключен от партията си и от СДС и че няма място на трибуната, но неговото нахалство или може би безочие( нямам точна дума) надделяха и когато събранието започна той си бе поставил едно столче и седнал в края на президиума. Събранието протече бурно и в крайна сметка за председател на СДС в Русе бе избрана Мира Радкова, до тогавашен председател на КТ Подкрепа в Русе.
Друго интересно събитие от онези години: Клубът на СДС бе преместен от Петко Д. Петков на ул. Баба Тонка в едно много малко помещение. За улеснение в работата на съюза бяхме взели решение и направихме райониране на града, като всеки район включваше членове от различни партии и така решенията се взимаха по-бързо и координационният съвет се сведе до приемане на дадено решение, което вече е обсъждано. На едно такова събиране в клуба бях изненадана, защото член на нашият район Анели Чобанова( по-късно депутат), подаде молба за напускане на СДС. Молбата бе удовлетворена, но ето на какво станах свидетел години по-късно.
1996 или 1997 година отиваме на поредното събрание за избор на нов председател на СДС, което вече е ОДС. Клубът вече е преместен на ул. Борисова в ново и голямо помещение. Събранието освен за избор на председател е и за приемане на нови членове в съюза. В един момент като нов член за приемане представят Анели Чобанова. Станах и в упор я попитах – Ти нали се отказа писменно, от членството си, защо сега искаш отново да станеш член?
Тя започна да шикалкави да говори пред присъстващите, че това не е вярно. При което аз обясних, че лично в мое присъствие когато клубът беше на ул. Баба Тонка е подала молба за напускане. Водещият на събранието, млад човек, каза да изчакаме за момент и влезе в другото помещение, където е документацията. Върна се и показа молбата , която тя написа на времето. Анели се разрева, не се разплака, а направо се разрева, защото предполагам, е очаквала че при пренасянето от едното помещение до другото, архивите са унищожени. Ревът премина в молба и какво е станало не знам, защото си тръгнах, повече не можех да остана с хора, които постъпваха така, а и организацията приемаше вече много членове, които нямат нищо общо със Синята идея, а гледаха само келепира. Така приключи моето членство в СДС. Още повече, че преди това имах друг фрапиращ случай.
Годината е 1997. Върви подготовка за 9 Национална конференция на СДС , аз обаче от юни 1996 година съм прикована към леглото вследствие на притиснат централен двигателен нерв и тепърва се раздвижвам( т.е. излизам но се движа трудно), т.е. нямам никаква представа, какво става в клуба на СДС в Русе.
Звъни телефонът в къщи и от София ми се обажда секретарката на Националния съвет на нашата партия( НСДП) и ме пита какви са тези хора в списъците, които съм и пратила. Аз недоумявам и й обеснявам, че съм неподвижна и че аз лично нищо не съм й пращала. Разбрахме се да ми прати с писмо тези списъци, за да разберев какво става. Получавам писмото и що да видя? Наш Галинчо се написал за председател на партията ни в Русе, вместо мен и в списъка наредил даскалици от подчиненото му школо. Така осуетихме поредната наглос на Галин Ганчев. След годин иобаче, се регистрира за участие с партия носейки нашето име но с разширение от някакава година. Този хамелеон не престава със стремежите си за власт и дори през 2015 година е кандитат-кмет на Русе от листата на Реформаторският блок.Ето какво е написал за него тогава на сайта на http://dariknews.bg/
31 юли 2015 09:22 | Автор: Ахмед Алиев “ Директорът на СОУ „В. Левски“ Галин Ганчев ще бъде кандидат-кмет на предстоящите местни избори на Реформаторския блок. Решението е взето на зеседание на местните структури на СДС, ДБГ, ДСБ, БЗНС и НПСД миналата вечер, научи Дарик.
Опонент на Ганчев е бил бившият областен управител Йордан Борисов.
Водещ на листата на Реформаторите ще бъде д-р Теодора Константинова.
Ето какво пише за Г. Ганчев в сайта на училище „В.Левски“:
Всеки, който поне веднъж се е срещал с него, е останал впечатлен от мащабите на проектите за СОУ „Васил Левски” – Русе. Амбициите на Галин Ганчев в строителството имат своето обяснение. Родът му е от Трявна. Дядото на Галин е строителен предприемач. Майката му Венета е внучка на Венета Ботева. И е кръстена на нейното име. Баща му е бил легионер, което в бъдеще създава твърде много неприятности на сина му. Въпреки отличния си успех от гимназията в Трявна, не му разрешават да кандидатства във Военно-морското училище, нито във Военновъздушното. След казармата записва „Българска филология” в Шумен.
Първата постоянна месторабота на младия филолог през 1979 година е Националния пионерски комплекс „Ястребино”. Там, в продължение на 5 години е методист по български език. По стечение на обстоятелствата му предлагат да замине за Търговище. Започва като заместник-директор на Спортното училище. След 6 месеца е назначен за главен специалист по възпитателната работа в общината.
Семейството му идва в Русе през 1988 год. Младият специалист е назначен в просветния инспекторат. Там работи една година. През историческата за България 1989 година Галин Ганчев поема ръководството на ОУ „Васил Левски” – Русе, за да свърже вече 20 години от живота си с това училище.” Цитатът е взет от http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1477315
Трябва да ви прави впечатление, че никъде не се споменава студентските му години в Силистра. Не зная родословното му дърво, но съдейки по факта, че е скрил ученето си в Силистра, започвам да се съмнявам в достоверността на цялата статия. В нея противоречието се открива на няколко места . “След казармата записва „Българска филология” в Шумен.Първата постоянна месторабота на младия филолог през 1979 година е Националния пионерски комплекс „Ястребино”. Назначен е 79 година, защото е завършил вече ИПУ “Дочо Михайлов” гр. Силистра, но този институт влиза в състава на РУ Ангел Кънчев – Русе.” С Постановление №15 на Министерски съвет от 27 януари 1997 година Полувисшият педагогически институт се преобразува в Педагогически факултет – Силистра към Русенския университет” Цитата е от http://fs.uni-ruse.bg/Istoria.php Скрива този факт от биографията си, за да може да триумфира, като голям СЕДЕСАР. Написах всичко това, за да се знае, че е направена подмяна на всички нива в съвременната ни «демокрация” и е в сила максимата “ Вълкът козината си мени, нравът си никога” – 09.09.2016г