Мечът на крал Артур
“Ако проникнем малко по-навътре от повърхността на душата. , се натъкваме на исторически пластове , които не са мъртъв прах , а продължават да живеят и действат във всеки човек , и то в такъв обем , за който ние навярно все още не сме в състояние да си създадем истинска представа при сегашното състояние на нашето познание .”
Карл Густав Юнг
Митът не е само една художествено пресъздадена мечта. Той е най-мощното духовно оръжие за въздействие върху реалния живот. Митът разпалва въображението на народа , пробужда Духа на неговата раса – за съзидание и хероизъм. Той сплотява блуждаещите индивиди в едно самоорганизиращо се цяло – Народната общност. Митологичното и реалното са двете взаимносвързани страни на Битието. Идеята за тяхното диалектическо единство може да си види и в мита за крал Артур – великият легендарен Херой на келтските народи. А свещенният замисъл на един мит може да се извлече от неговото начало и край. Това в пълна сила важи за свещеното оръжие на крал Артур и символ на могъществото на кралство Логрия – мечът Ескалибур. Бащата на крал Артур получава този меч от Езерната фея. В предсмъртния си час той забива с магическа сила Ескалибур в един камък , откъдето по-късно успява да го изтегли само младият Артур . Така той доказва правото си върху върху бащиния престол. В продължение на много години крал Артур царува успешно , като възвръща славата и величието на Логрия. Заедно със своите рицари от Кръглата маса той извършва безброй подвизи. Но ето че настъпва времето на упадъка, белязано с кървави междуособици. След последната битка смъртнораненият крал Артур връща меча си на Езерната фея. Така завършва този величав химн на европейското рицарство. Както знаем от Карл Густав Юнг , водата е символ на несъзнатото , на най-дълбоките пластове в човешкото съзнание . Оттам могат да изплуват архетипи – прадревните представи за света и Битието , които носим в кръвта си от самото ни Сътворение. Архетипите са и прояви на Духа на расата и те добиват своя изчистен вид в народните митологии. Така че , мечът изваден от водата – това е митът , превърнат в дело. Но по-късно това дело добива сакрално измерение и се превръща в нов мит. Когато настъпва упадъкът на Логрия , крал Артур връща меча във водата – за да остане чист и свещен , недосегаем за враговете и недостойните. Така се осигурява възможност някога някой друг рицар след него да го извади отново и да го употреби за Каузата на Рода или Расата. Митът се съхранява в народната памет , за да възпитава идните поколения в дух на хероизъм и борчество. И така , Колелото на живота продължава вечния си кръговрат, без някой да е в състояние да го възпре. Това е така , защото животът е борба ! А без хероизъм няма и живот . Историята на Артуровия меч води и към нашите,български родови корени.Защото Ескалибур е латинския вариант на името Коледвулх (Колед-Болг) – мечът на нашия праотец Цар Колед и неговия син Болг (което означава и Вълк ) , чието име пък,ние българите , носим. Родът на крал Артур произхожда от планинските области на Шотландия , където в предисторическо време се е заселила една част от народа Болг – нашите келтокимерийски прадеди. А старинното име на Шотландия е всъщност Каледония – наречена на праотеца ни Колед. Днес най-будните и самоотвержени български патриоти разчупиха леда на отровителските доктрини и започнаха да възстановяват , късче по късче , истината за произхода на своя Род. Да , ще се наложи в най-скоро време да извадим от забравата свещеното духовно оръжие на Болг-Ариите , за да го превърнем отново в Кауза , в ново историческо осъществяване. Сега , когато пак се взираме в дълбините на Историята , може би не всички съзнават отговорността пред нашите велики предшественици и идните български поколения . Днес , на границата между епохите , е от съдбовно значение дали ще бъде изваден духовния меч на Колед и Болг или някаква лъскава дрънкулка , която с прибързан наивизъм някои биха обявили за българска светиня. Свещеният български мит не стои някъде далеч от нас . Той е в самите нас. През дългия си исторически път българският народ е съхранил спомена за далечния си праотец – Цар Колед. На него е посветен най-светлият български празник – Коледа. В негова чест коледари пеят възвишени коледарски песни – свещени български химни със звучния български рефрен “Коладе , Коладе ле “ . Към него българските коледари отправят молитвите си за здраве и плодородие през идната година. На Неговия празник се извършва инициацията на момчетата – те за пръв път запасват пояс , обличат ергенско облекло и отиват да коледуват . Защото на Коледа ние празнуваме рождението на Коледовия син – Болг.“ Болг се роди ,Коледо ! “ – така най-популярната коледарска песен в България свидетелства за същността на ритуала. А според Летописа на Раковски Болг се възцарява през 1823 г. пр. Хр. В епохата , към която е отнесена и най-старата история на Ирландия , в която се съобщава за народа Болг. По него време е построено и древното келтско светилище Стоунхендж. Засега не знаем какво се е случило тогава , но явно Цар Колед и неговият народ трябва да са били възправени пред съдбоносно изпитание , за да стане такъв свещен празник Рождението на престолонаследника. Много по-късно , по време на келтските завоевания в Европа през век преди Христа , в земите на Централна Европа е царувал владетел със същото име – Колед . Неговите синове Брем и Болг основават ново Царство в Тракия , със столица Тиле (Туле). Просъществувало повече от 60 години , според някои историци. В съзнание за силата си , келтските Царе вьзобновяват мита за Колед и Болг , за да го изпълнят с ново съдържание. Неслучайно , митът за раждането на Болг е свързан астрономически със зимното слънцестоене. Тъй както на Небето се ражда новото Слънце , за да ни даде здраве , живот и плодородие през Новата година , така и на земята се е родил Болг , за да даде Нов живот на Българския Род , Царство и Закон . Така е било , нека така бъде и занапред !
Да бъде Болг ! Да пребъде Болг –Ария !
Русчукъ , 24. 12.2000 год
Иван Митев
Антон Радославов
