НАХВЪРЛЯНИ МИСЛИ

Септември подскача,
в жарава от Август,
препъва се,
въглени го изгарят.
Морският бриз
раздухва страстта
на любовната Есен
пристъпваща плахо
все още гореща
в прегръдки на Август,
с копнеж по Септември.
Ех, този Септември…
Начало и край,
любов и надежда,
сълзи и успех.
Все още танцувам
със жаркото Лято,
но полъх студен
ми праща Септември.
Трева пожълтяла,
лозя натежали
и клони превити от плод.
Щурци нощем пеят,
светулки се щурат,
проблясват звезди,
а приказни феи
в съня ни повеждат
в далечни земи.
Деца пощуряват
в игри до припадък
до късно в нощта
смехът им звъни,
че школският звън
ги очаква със радост,
но пълни очите им
със сълзи.
Щастливото лято,
уви веч си тръгва,
суров пък е този
школски живот.
Къде ли ще литнат
мечтите тревожни?..
Школото дали
ще ги покори?

03.09.2019(16.48 ч)
Светланда