Българският Бабилон
“Който не знае откъде идва,
също така не е наясно къде стои,
още по-малко пък, накъде отива”
Рудолф Джон Горслебен
За своите прадеди, така наречените “прабългари”, среднограмотният българин знае по няколко басни и нито една истина. Причината, поне за будните българи, е ясна – фалшификацията на родната ни история по времето на комунизма, пък и много преди това. Едно неизличимо петно върху народностната ни душа, наслоено от разни продажни лъжеучени, слуги на великите сили. .. Много приказки се изприказваха по адрес на фалшификаторите, много клетви се изрекоха срещу платените “историци”, които и днес поддържат омразната словянско-тюркска теория. Но намерихме ли през тези години сили в себе си да отхвърлим хомота на духовното робство, и да възстановим свещената връзка с прадедите във времето? Комай Петър Добрев си остана единственият, който издигна една издържана теза за произхода на българите, откривайки нови хоризонти към изучаването на българската древност. Следи от нашите прадеди се откриха даже и в древния Бабилон. Но за друг Бабилон ще говорим тук, и поводът за това съвсем не е радостен. През последните години много мераклии се отдадоха на благородното призвание да изследват древното българско минало, за да възстановят потъпканата историческа истина за Испериховите българи. Но за съжаление повечето от тези “откриватели” се оказаха едни фантазьори с развинтено въображение и декадентно мислене, не знаещи граница между историческата действителност и окултната фантастика. И все се пишат разобличители на лъжите в българската история, а съчиняват оше по-чудовишни такива.
Че какво били българите: последователи на някакво едноименна религия (блъгарианство); степен на посвещение; богоизбран народ; водачи на другите народи; гурута или даже пришълци от космоса. Били сме “суперетнос”, в ОНД имало 40 български народа, а според измишльотините на Нурутдинов излиза, че половината земно кълбо е населено с българи. (това ми напомня за един виц за Първата световна война, дето един сърбин видял сенегалец и за възкликнал, че за пръв път вижда черен сърбин) Но не само това – българите говорели различни езици и изповядвали различни религии, имало българи християни, мюсюлмани, будисти, бахайци и юдаисти. Българи били основателите на повечето световни религии – Христос, Буда, Кришна, Заратустра. (това пък ни напомня на мита за Бабилонската кула, дето Господ разбъркал езиците на нейните строители) А да не говорим за великите владетели и завоеватели – то излиза, че всички империи по Света са основани от българи.
Още по-заплетен стои въпросът за древната българска религия. За името на Върховния Бог Тангра име стотици произволни тълкувания. Понеже доскоро Тангра беше единственото известно българско божество, домораслите “богослови” побързаха да го обявят за единствения български бог. Все едно, тангризмът бил монотеистична религия, а не езичество, защото почитането на много богове било проява на невежество. Наскоро обаче, след публикуването на Сказанието за дъщерята на Хана станаха известни и останалите български богове. Въпреки това разни големи “посветени” продължават да си пеят старата песен.
Бедата на тези хора е, че те съдят за същността на българската вяра от позицията на господствуващата днес представа за религия, те робуват на предразсъдъците на своето време, на тази епоха.А езичеството е нещо повече от религия. То не е частно понятие, отнасящо се за определен религиозен култ. Езичеството преди всичко е мироглед и учение за живота. Великият италиански философ Юлиус Евола въвежда определението Арийска езическа традиция, като обобщение за вродената идеология на Арийската раса, проникваща в митологиите и култовете на отделните арийски народи. И името ТАНГРА няма кой знае какъв езотерически и енигматичен смисъл. Като знаем кои са родствените на народи, ние уверено можем да го разтълкуваме с помощта на техните езици: ТАНДРА – на памирски; THUNDER – на английски от келтски; DONNER – на германски. Всички тези думи одначават ГРЪМ, следователно ТАНГРА е БОГЪТ-ГРЪМОВЕРЖЕЦ, в изначалния смисъл на това име.
Друг недостатък на самодейните народоизследователи е липсата на расово съзнание, на разбирането за народа като раса, а не само като културна общност. Такива хора не правят разлика между творци и носители на култури, и приравняват народите, носители на общи културни и езикови успоредици с българите, със самите българи.
По този критерий набързо обявиха халдеите и хиксосите за българи. А за тях е известно, че са семитски народи, т.е. те принадлежат към Семитската, а не към Арийската раса. Друг е въпрост, че те са носители на български културни и езикови заемки. Следователно тук става дума за културно влияние върху семитите от страна на българите, заселили се в Северна Месопотамия в началото на II хил. Пр. Хр. според един летопис. Още по-древните шумери, живели в Месопотамия през хил. Пр. Хр. Също не са арийци, но и тях набързо ги побългариха поради общите им езикови успоредици с древните българи.
Напоследък ни занимават с проблемите на т.нар. “волжки българи” – татари, башкири и чуваши, живеещи днес в земите на Волжка България. Те даже били нашия “по-голям брат”! Възможно е все пак там да са останали чисти българи от нашата кръв, но при толкова тюркски и татарски нашествия по тези земи и дума не може да става, че всички тези народи са наши братя. И в нашумялата напоследък история на волжките българи “Джагфар тарихи” много малко неща съвпадат с известната българска история. Повечето владетели, за които се разказва там, носят съвсем чужди на българската традиция имена.И много други неща ни звучат чуждо и отдалечено от нас самите…Но все едно, всичко това било българско наследство.
Върхът на тези безобразия е обявяването на хазарите за българи. Нашите смъртни врагове, които унищожиха Старата Велика България. Ако поне малко бяха българи, те нямаше да съсипят царството на Кан Кубрат. А на всичко отгоре те приемат юдейската вяра и днес техните потомци съставляват около 90 процента от световната еврейство.
Не, каквито и доказателства да привеждат за общия ни произход с хазарите, ние не сме едно. Кръвта вода не става! От самото начало хазарите ще да са били друго качество хора. Не може ей така един истински българин да стане евреин. Да приеме вярата на Мойсей, един напълно чужд закон и начин на живот. Това не сме ние!
Това са плодовете на декаденса , т.е. на упадъчното мислене в българските народоизследователски кръгове. Едно разтваряне на представата за българина като раса и народност, език и вяра, в безмерното ентическо пространство. В съизмеримост със знаменателното за края на съвременната епоха (Калиюга) голямо разтваряне (Махапралая). В търсене на оригиналност ни поставят над другите народи. В стремежа си да възвеличат българския народ и цивилизация ни отдалечават от нашите родови корени и от родствените ни арийски народи. Вместо да изпишат вежди, вадят очи. Какво е това “богоизбран народ”, един-единствен бог, братя с хазарите? Че те направо евреи ни изкараха! А това не е празно опасение, като имаме предвид, че на конференцията по българознание, проведена във Варна през ноември 2000 г. докторът на историческите науки (?!) Николай Панайотов обяви пред смаяната публика хвърчащата си теория за “енеолитната еврейска култура” на Балканите. Нещо, което не фигурира и в най-старата еврейска история, записана в Библията. Да изтегля историята на евреите толкова назад във времето – преди 7000 години, и то тук, на нашата бащина земя – това е едно нечувано предизвикателство срещу нашето национално достойнство. И съвсем справедливо този доклад бе посрещнат с освирквания и гневни възгласи от страна на присъствуващите.
Ето докъде води декаденсът в народоизследователското дело. Без съмнение причините за него се коренят в липсата на приемствена традиция и ценностна система, като отправна точка в мирогледа и себепознанието. Но основната причина за упадъка на мирогледа са пораженията върху мисленето, причинени от марксизма и други егалитарни идеологии, към които също отнасяме юдеохристиянството и либералната демокрация. Егалитарните идеологии, основани върху идеята за всеобщото равенство между хората. Доктрините, отричащи етнокултурната самоличност на народите и тяхното биологическо основание – расата. Модернистичните учения, владеещи съзнанието ва западното общество, които поощряват расовото смешение и превръщането на расите и народите в сива безформена маса. Те са най-голямото зло на нашето време, те са средството за провеждане на духовен геноцид срещу етнокултурното човечество.
Гигантската схватка на XXI век ще се състои между егалитарните и антиегалитарните доктрини, между глобалисти и антиглобалисти, между интегристи и родолюбци. От изхода на тази решаваща схватка зависи просъществуването или гибелта на расите и народите. И който не е наясно с това основна противоречие на съвремието, той не ще бъде готов да посрещне предизвикателствата на бъдещето. Такива хора не могат да дадат вярна идея за спасението на Българския Род.
От омагьосания кръг на егалитарните доктрини не могат да се измъкнат и изследователите на най-дълбоката древност, на онези времена, в които такива доктрини изобщо ни са имали почва за развитие. Такива изследователи изпълват съциненията си с егалитарна фразеология, и без да се усетят, стават слуги на глобалистичния Звяр. Положението в България много ни напомня на мита за Бабилонската кула. Все едно, че някакъв зъл господ е разбъркал езиците на повечето изследователи, и те говорат несвързани неща. Но те объркват и будните българи, които желаят да прочетат нещо по-различно от отдавна втръсналите им академични трудове за миналото на българите. Кои са тези изследователи – имена няма да споменаваме. Не съм махленска клюкарка да обсъждам възгледите им – те сами ще се познаят, като прочетат моето програмно съчинение. Аз искрено им желая да се опомнят, за да бъдат полезни за Народното дело.
Като дамоклев меч виси над нас въпросът: как да се освободим от прокобата на егалитарните доктрини?
От жизненоважно значение е да сме нормален народ, и да се стремим към първенство межди нормалните народи. Това е да знаем своя род и език, да тачим своя закон, богове и прадеди, да ценим своите народностни традиции, но и да зачитаме чуждите такива. Такъв е българския народностен мироглед, изкристализирал в следната семантична група понятия в българския език: АЗ; ЕЗИК – в смисъл както на език, така и на народ (в миналото); ЕЗИЧЕСТВО – народностна вяра. Като ги свържем в едно, получаваме смисъла на самоопределението: “АЗ съм БЪЛГАРИН, принадлежа към БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, говоря БЪЛГАРСКИ ЕЗИК и изповядвам БЪЛГАРСКАТА ВЯРА.
От Аз-а и свързаните с него понятия започва личността, като една устойчива структура в пространството на мисълта. Оттук извеждаме и нашия свещен девиз:
ЕДИН ЕЗИК – ЕДНА ВЯРА – ЕДИН НАРОД
Наистина старите българи, живели допреди 100 години, никога не биха приели посочените по-горе будалащини. Нито биха се трогнали от съмнителното побратимяване с разни “български” народи, които говорят други езици, изповядват друга вяра, и изобщо са непознати за тях. Някогашните българи неотменно са следвали своя родов закон, и са признавали за българин само онзи, който е от български род, и никого другиго, който се счита за такъв. И са имали само една вяра. Тази, която способствува за въздигането на Българския род – Българската вяра.Така гласи Законът на Дуло. И ние го следваме, с вярност и преклонение към великите царе от Свещената български династия Дуло!
Всичко друго е гибелно за Българския Род! Всичко друго ни отпраща към ненормалните народи, които се смятат за богоизбрани, вярват в един жесток и тираничен бог, и отричат достойнствата на другите народи, които определят като добитък, “гои”.
Всяко отрицание на расата като биологическо основание на народа е проява на егалитаризъм.
Всяко разтваряне на понятията за език, вяра и народност е проява на егалитаризъм.
Всяка претенция за изключителност и богоизбраност води до погазване на етнокултурната самоличност на другите народи, следователно е проява на егалитаризъм.
Да бъдем Себе си! Колко просто звучи това и колко нелепости трябва да преодолеем, за да го постигнем! Да постигнем себе си, като духовна и расова същност! Може ли да решим тези основни въпроси само с тясно исторически изслезвания? Изобщо историческите летописи ни дават твърде ограничени сведения за битието на народите. В тях се говори най-много за преселения, войни и дипломация, и много по-малко за ценности, вярвания и обичаи. А точно последните неща са най-важни за народоизследователя, те са показателни за народностния дух, за вродената идеология на расата – на самскритски наречена дхарма. И в крайна сметка не сухите факти, а мирогледът определя историческата истина. Тази, която ни и в сърцето. Когато изследваме историческите документи, и по чисто спекулативен път отнасяме родовите си корени към определен народ, то следва да вземем под внимание ценностите на този народ и да се запитаме: Дали все пак това сме ние? Или не сме това? Нека преди всичко се вслушаме в гласа на сърцето си! Познанието чрез сърцето е най-прекият път към себепознанието.
През последните години се събраха много изследвания върху българската древност, много факти и гледни точки за нашата най-древна история. Но на българознанието все още му липсва развитие в дълбочина, като философия на историята и принципи на народоизследователското дело.
Крайно време е да изясним нашите принципи и мироглед! Да постигнем съгласие по основните въпроси на нашата народностна самоличност, да въведем ред в събрания исторически, езиков и етнографски материал!
Да затвърдим най-издържаните и достоверни тези за произхода на българскиа народ, и да отхвърлим всичко невярно и извратено! Да припознаем Българския родов закон – Законът на Дуло, Заветът на нашите слънцелики праотци!
Нека бъдем това, което сме! Нека да бъдем Себе си!
Шегор Расате, Общество Дуло
Русчукъ, 1-ви януари 2002 г., Васильовден – Сивовден*
Теку алем
* празникът на Бог Шива в българската народностна традиция