АКО НЯКОГА ОТ ТЕБ СИ ОТИДА….
Valentin Jeliazkov/Napolitano/
–––––––––––––––––
Ако си отида така изведнъж
и света „безвъзвратно“ напусна,
ще се върна като пролетен дъжд,
ще покапя по твоите устни…
След това, щом изгрее дъгата,
ще се върна от миг неповярван,
ще почукам със клюн по стъклата,
на душата ти… като гарван!…
Ще приемам лица най-различни,
ще пресичам света покрай тебе,
ще преливам в слова екзотични,
ще бъда – вечният жребий…
Щом се свиеш на топло във шатъра
и ако спомен кърви във сърцето ти,
аз ще вляза при теб като вятъра
и ще погаля с ефира – лицето ти…
Ако някога от теб си отида,
ако живота внезапно напусна,
запомни, че където да идеш,
аз ще спя, върху твоите устни…
Докосни ги с ръка – ще усетиш
как се галя в нежните прЪсти,
като лъч във душата ми светиш,
затова…
Не бих те напуснал!!!

 *******

НЕ СИ ОТИВАЙ 

Ако някога от мен си отидеш,

то ще бъде само физически

Не, не може любов тъй във миг

да изчезне безследно…

Дори само ЕХО от вик,

но пак ще остане.

Ще си с мен във летния дъжд,

със любов

ще ме мокриш до кости,

на жаркото слънце с лъчите

ще палиш ти моето тяло,

със вятър

ще рошиш косите ми,

със сълзи

ще целуваш очите ми.

Не, не може любов тъй във миг

да изчезне безследно…

Дори само ЕХО от вик,

но пак ще остане…

Ще те вдишвам –

аромат на цветя,

ще те рисувам –

дъгата след дъжд,

ще те бленувам –

безкрайна звездна нощ,

ще те целувам

изпратила душата си,

душата твоя да намери.

Не, не може любов тъй във миг

да изчезне безследно…

Дори само ЕХО  от вик,

но пак ще остане…

Но моля те…

не си отивай…

30.05.2014

Светланда Йорданова Рашкова