Мари девойко,
девойко мала.
Какви са тези
очи череши?
Каква е тази
устица – вишна?
Та ми замая
главата моя,
главата моя,
снагата още.

Каква е тази
бухнала снага?
Каквое бело
лицето твое,
нежно, ефирно,
цветче на вишна.
Та ми прекърши
душата моя,
душата моя,
сънят ми още.

Не ме задиряй
немирнико ветре,
не ме развихряй
Балкане бурен,
не ме залюбвай
юначе младо.
Я зе см мома
у поле расла,
у равно поле
Казанлъшко.