Приседнал е поета

всред цветята…

Какви ли помисли

главата му реди?

Под рехавата сянка

прохладно е,

а аромата на

топла пръст, треви,

дървета, прониква

в мъжките гърди.

Самодоволно влюбен,

поглъща той деня.

Ехидничко присвил

очички,

с усмивка палава

прикрива нрав суров,

прехвърля думички

и срички,

таи в сърцето си

любов.

10.06.2015г

15.05ч  Светланда