14 февруари 2015

Денят усмихва се

от сутринта,

тъй както всички

влюбени сърца.

Но Зимата е още тук,

пощипва ни със

своя студ.

С Луната тихо се

прощава,

до следващата нощ.

Прегърна Слънцето и

затанцува,

флиртува с Утрото

и със Деня.

Невидимите златни

нишки,

преплита със

среброто на студа.

Завързва с тях

копнежи и въздишки,

любовни трепети

и буйна страст.

Светланда

Обичам те, Любов !

Защо ли?

Де да знам!?!

А може би, защото

носиш женско име…

Кокетна си,

прекършваш

хиляди съдби.

Лукава си,

сърца омайваш

и после

ги запращаш

в преизподнята.

Жестока си,

копнежи сътворяваш,

а всъщност са миражи…

Но си и нежна,

с памук ти вадиш

човешката душа,

чаровно я заплиташ

в свойте мрежи

поднасяш й

живота и смъртта.

14.02.2015

Светланда

ЛЮБОВЕН ЕЛЕКСИР
Разказва се от старо време,
че имало напитка
на страстта.
Със цвят червен,
като кръвта.
Със топлина
разлива се по вените,
душата ледена разтапя,
копнежите събужда в ней.
Червено вино
развилней се,
любовен огън разпали!
Сърцата наши
събуди!