ПЪВА ЛЯТНА НОЩ
Денят притихна,
прегърна слънцето
и го приспа.

Нощта полекичко
пристъпва,
звездици кичи
в своята снага.
Ухание последно
на липа понася
преплело се във
топлината от деня.
Полюшва клони
на дървета,
приспива птици
и цветя.
Щурци запяват,
пренасят ме
във житните поля
и ето че търкулва се
пред мене
огромна пита-
бледата луна.
23.06.2014
Светланда Йорданова Рашкова