ПЪВА ЛЯТНА НОЩ

Денят притихна,

прегърна слънцето

и го приспа.

Нощта полекичко

пристъпва,

звездици кичи

в своята снага.

Ухание последно

на липа  понася

преплело се във

топлината от деня.

Полюшва клони

на дървета,

приспива птици

и цветя.

Щурци запяват,

пренасят ме

във житните поля

и ето че търкулва се

пред мене

огромна пита-

бледата луна.

23.06.2014

Светланда Йорданова Рашкова