ПЪТЯТ   НА  НАРОДНИЯ   БУДИТЕЛ

ШЕГОР РАСАТЕ

В природата всичко се движи и следва своя път – небесните светила, ветровете , водите , земните пластове, животът. Да следваш своя път – това е да бъдеш себе си, да си верен на своята биологическа определеност – Родът, а като цяло Расата . Това, което стои над единичното съществуване. “Пред България пак бяха открити и стоят още открити възможности. Но нейният път  към тези възможности не е равен и гладък. Той съвсем не е лек и удобен. Равни, гладки, удобни и лесни са само измамните пътища , които водят през низините в блатата . Такива са, и то в началото си, същински безпътици “. Това накратко е заветът на великия народен будител Димитър Съсълов, който целеустремено вървя по дирите на нашите прадеди , в търсене на достоверния български път . Както заключава той , през Освобождението България по чудо била върната на нейния път . Но това , за съжаление , можело да се каже само за политиката . По отношение на своя Дух българите се отклониха от пътя си още през т. нар. “възраждане“. Тогава все още имаше българи , които помнеха келто-кимерийския си произход, древната Балхара, Тангра, песните за Колед и Болг, учението на древния български календар, астрономията . Но тези хилядолетни традиции българите изоставиха и ги замениха с купешки заемки от уж по – напредналата европейска цивилизация.Така българите, вместо да засилят съзнанието си на културен европейски народ, допуснаха да ги лумпенизират с разни славянски и тюркски теории. За да се чувствуват роднини с руските мужици или пък с номадите от централна Азия  , дето са с дръпнати очи, носят тюбетейки и живеят в кожени юрти . А в същото време ги отдалечаваха от келтските и германските народи, с които наистина са роднини – носители на истинската европейска цивилизация. Няма нищо даром на този свят . Не можем да очакваме, че някой ей-така ще ни признае , че сме древен и културен народ . Би  следвало  сами да го доказваме по пътя на систематични и планомерни изследвания. Защото съэнанието за Произхода , както и Вярата в Бога , съставляват най- висшата програма на човешко поведение . По един начин българинът ще гледа на света, ако се вживява като славянин , по друг начин , когато се чувствува като тюрк , по трети , съвсем различен начин, когато се осъзнава като потомък на велик арийски Род. Така че, битката за самосъзнанието е от съдбовно значение за бъдещето на нацията . Съзнанието за самоличност е духовното оръжие , от което зависи изхода на всички останали битки в реалния живот . Затова от столетия различни, враждебни на българите сили се стремят да изкривяват, доколкото е възможно , съзнанието за народностната им самоличност, да ги отклонят, някак си, от естествения им път, за да станат чужди на самите себе си . Изобщо, животът е една безмилостна борба . Тъй както всеки е чувал за закона на джунглата , не бива да си правим никакви илюзии, че в човешкото общество положението е по-различно ! И тук се води борба между различните народи и раси, но на по-висше, метафизично равнище, в областта на идеологиите . Това означава за нас едно: Ние българите , за да победим, трябва да тачим и пазим своята идеология, а не да отстъпваме пораженски от нея, дори когато враговете на българщината ни заклеймяват като „фашисти“  или пък религиозни фундаменталисти . Има един единствен верен път , една най-добра идеология, която не подлежи на политически квалификации . Тя е тази , която способства за възхода на Българския Род. Тя не търпи компромиси , защото рано или късно те довеждат до слабост , предателство и безпътица . Нашата идеология – това е Българският Закон. Законът на свещената българска династия – Дуло . Това е законът на нашите прадеди през хилядолетията . Сега след като повече от единадесет века българите блуждаят по чужди пътища , Законът на Дуло се налага като безусловна необходимост. Съзнанието за народностна самоличност и законът на Рода произтичат от цялото духовно съкровище на народната общност – родовото наследство. То съдържа всичко най-ценно , което прадедите ни са придобили през всички времена – историческата памет, мъдростта, знанията за различните области на живота , духовните измерения . Всичко това, единено около  родословното дърво, започва с Легендата за Праотеца . А хората без родословие , блуждаят безредно и хаотично в пространството. Родовото наследство свързва и крепи народа върху неговите исторически корени, озарява с небесна светлина сивото му ежедневие . То е невидимата сила, която му помага да преживее тежките изпитания, подтиква го към небивали постижения и героизъм .По своята святост и чудодейна сила родовото наследство е съизмеримо със Свещения Граал, а може би е и самият Граал . В този смисъл народоизследователят е рицар, който търси Граала и поради това заслужава уважението на всички . Но както в мита за Крал Артур , мнозина рицари – народоизследователи се изгубиха по далечни земи и сигурно така и ще напуснат този свят , без да видят светлината на Свещения Граал . Да , мнозина избраха лесния път. Пришпориха конете си, без да се оглеждат за верни следи и унесени във вихъра на своите страсти, се озоваха в Централна Азия при тюркските племена . Омаяни от чародействата им , останаха завинаги там . Или пък, в плен на разни източни мистерии хвърчат нейде по Шамбала и Тенгри Кан въобразявайки си , че са открили духовните съкровища на българите. Тяхната принципна грешка се състои в това, че се опитват да дефинират самоличността на своя народ само по културни успоредици , без да се съобразяват с родословието и така залитат към несвойствени на българите народи. Пътят на достоверните знания е трънлив и труден . Той минава през дългогодишни и систематични проучвания. Всяка стъпка по него се защитава с аргументи и доказателства . Всичко това изисква самообладание и търпение . Но и това е крайно недостатъчно за онзи , който е поел по пътя към Граала , към духовното съкровище на своя Род. Защото Граалът е преди всичко останало, символ на чистата кръв и за него са достойни само тези , в които тече чистата кръв на прадедите . Те биха могли да отключат генетическата си памет , за да разчетат духовната същност на своя Род . За това не е необходимо човек да е кой знае какъв учен  , но той трябва да познава света чрез сърцето си , да има духовна визия за това , което е  Такива бяха легендарните български поети – Христо Ботев и Теодор Траянов . Чрез сърцата си те достигаха Българския Граал и усещаха много по-вярно духовната същина на Българите , отколкото разни титулувани “учени “, съчинители на отровителски теории-будалащини, както ги именуваше самият Ботев  Такова е призванието на народния будител – да издигне високо Граала на Своя Род , за да осветява пътя му за столетия и хилядолетия напред .За онези българи , които са поели по пътя на народния будител , искаме да се сбъдне пророческия стих на Траянов от неговото знаменито стихотворение “Видението на пророка“:

“Изправен върху раменете

На своя коронован Дух

Излях кръвта си от сърцето

И глас на херувим дочух“

Русе 7006  ,  п. к. 9