СВЕКЪР МИ

На 9 април се навършват 3 години от смъртта на моя свекър Рашко Стефанов Рашков. Роден е на 29април 1928 година в с. Градище( на 3км от гр. Левски ) Плевенска област. Роден е в семейство на изискани, възпитани и трудолюбиви хора. Баща му( дядо Стефан, когото аз не помня, защото почина преди да ме запознаят с него) е бил шивач, а майка му, баба Милана, бе като моите баби – умна, интелигентна, работлива.- с две думи от “сой”. Правейки родословното дърво на дъщеря си, установих, че родовете ни са огледални. Моите родове по бащина линия бяха огледални на родовете на свекър ми(по брой на децата, по имотно състояние-земя 200 декара, гори, дворове – ; по къщите и т.н). Голяма бе изненадата ми, когато за пръв път отидох в с. Градище. Там заварих неща от най-ранното ми детство: голяма плевня; хамбар; пищник(лятна кухня) ;пещ и големи порти. Точно такива неща имаше и в с. Пиперково(родното село на баща ми), но понеже баща ми се е върнал 1961  година да живее на село, дядо събори старата къща и построи нова, каквато майка ми и баща ми искаха; пищника стана на гранидка с цветя и само плевнята оцеля до скоро.

И така…Свекър ми завършва гимназия, а после учителски институт в Плевен. Беше прогимназиален учител с еднаква на моята специалност – математика, физика и рисуване. Първата година го пращат по разпределение в Ивайлов град. И отново пръста на съдбата – там присъства на сказка(така са се наричали тогава срещите с политически и интелектуални личности), в която говори за политическото състояние на страната чичо ми Петър Трифонов Минев ( първи братовчед на баща ми и секретар на Геме Димитров). Но да не влизам в подробности.

От Ивайлов град го пращат в Силистренското село Алфатар, но успява да не започне работа там, а в русенското село(сега квартал) Долапите. Там се запознава със съпругата си Атанаска Борисова, която е начална учителка и е по разпределение, като него. Оженват се и така се ражда моят съпруг Стефан, за когото казвам, че са го направили, защото аз съм се родила( в една и съща година сме родени, но аз съм 9 месеца по-голяма).

Когато станах снаха на Рашко Стефанов Рашков , той бе директор на училището в кв. Долапите. Естественно ангажиментите му бяха много, но като се роди дъщеря ми освен съпругът ми, той бе човекът , който много ми помагаше и на когото можех да разчитам. До края на живота си бе опора не само на семейството ми, но и на самата мен. Наричаше ме Светла и ми говореше на вие, а аз винаги му казвах – татко. Бяхме колеги – и двамата преподавахме физика и математика, на учениците от 5 до 8 клас. Обикновено във всяко училище има един учител по физика., за това се познавахме. Той беше в кв. Долапите, а аз в кв. Средна кула, а после в русенското училище “Никола Обретенов”. Зедно бяхме на съвещания, на конференции и семинари. Учителската професия е в кръвта ми и затова смятам, че не го посрамих, а напротив можеше да се гордее с мен. Заедно съумяхме да изучим Розалинда(нашата дъщеря и негова внучка). Тя завърши Софийският университет “св. Климен Охридски” – Физика, със спецализация Геофизика.

Много скромен и тих човек беше. За всичките години, в които сме живели заедно не го чух веднъж да повиши тон, на когото и да било. Имаше моменти, когато се чудех как може да бъде толкова търпелив.

Поклон пред паметта ти татко!

04.04.2012г

Русе                                                                   Светланда Йорданова Рашкова