Сбогуваха се кестените със листата,
предвестници на Есента са те,
кафяви топчета ще падат по земята,
узрели техни плодове.
Щом почне кестенът да пада,
децата тръгват на школо,
в гората почва листопада
и птици сбират се за път.
Зелена още е тревата,
а гроздето налива сок
и Есента е толкоз млада,
че влюбено е Лятото във ней,
а слънцето от ревност жарко грей.
Септември бавничко пристъпя,
не пуща Август да върви,
държат се двама за ръцете
прелитащи над морски ширини.
Лудуват смело със вълните
и гмурват се във длъбини.
Септември, ех Септември,
любовник пръв на Есента
носия нежно из полето,
целувай нейната коса.
Със нежен вятър подлудия,
със жарък ден и хладна нощ,
с гальовен дъжд снага облей й .
Величествена и красива,
поела твоята любов
във ярки багри ще разцъфне.

05.09.2016
Светланда Рашкова